Опубліковано в Bulgaria - Соціальні взаємодії та розваги - 30 Oct 2019 00:01 - 1
Ованес Съваджъян – телеграфистът, който спаси Пазарджик от разрушение
Автор: Стоян Тачев
Едва ли много от читателите на тези редове са чували за Ованес Съваджъян. Той не е известен учен, общественик, военен или политически деец. И въпреки това сме сигурни, че високо ще оцените приноса му към България. Животът му е изтъкан от благородни дела, но едно от тях го прави особено значима личност – той спасява един цял град и хиляди човешки животи в лютата зима на 1878 година.
Денят е 14 януари 1878 година, руските войски напредват към Пазарджик, а отстъпващите османски войски начело със Сюлейман паша се готвят да запалят града и да изколят българското население. По-голямата част от българското население е изкарано в полето на село Башикарово (днес квартал Главиница), а част от предците на пишещия тези редове е на север от тогавашната махала Чиксалън. Охраняват ги кордони от турски войници. Страховита снежна виелица се вихри над равното Пазарджишко поле. Всички мръзнат, повечето българи са леко облечени, някои са боси, чува се плач на бебета и деца.
Сюлейман паша и адютантът му отиват до гарата. На смяна е началникът на гара Пазарджик и едновременно телеграфист Ованес Съваджъян.
– Трябва да изпратя телеграма на падишаха – казва Сюлейман паша и започва да диктува текста на телеграмата.
В не особено добре отоплената служебна стая на гарата 34-годишният Ованес е на телеграфа, а до него са Сюлейман паша и адютантът му. Ситни капки пот избиват по челото на Съваджъян, пашата иска разрешение от султана и от Високата порта да изтреби българското население и да предаде на огън града. Телеграмата е изпратена точно по инструкциите на пашата. Не след дълго телеграфът се „събужда“ – правителството изпраща своя утвърдителен отговор на искането на военачалника:
„Да се изгори, не да се пощади!“
Ушите на Ованес писват от напрежение, пред очите му причернява за секунда. Да предаде точно съдържанието на телеграмата означава всичките му съграждани да бъдат убити. Да излъже пашата значи да рискува собствения си живот.
– Какъв е отговорът на падишаха? – пита пашата.
Съваджъян се обръща към Сюлейман и казва:
– Ето отговора на падишаха, паша – „Да се изгори не, да се пощади!“
Пашата, тъй като не разбира морзовата азбука, ядосал се и повярвал. Замаян от случката, Съваджъян полага неимоверни усилия да остане спокоен и невъзмутим.
Гневният Сюлейман излиза от гарата, заповядва на адютанта си да вдигне кордоните около българите при Башикарово и Чиксалън и да подготви войниците за поход към Пловдив. Пазарджик е спасен. Няколко часа по-късно руски войски под командването на генерал Гурко влизат в града. Пазарджик и неговите жители, преди няколко часа заплашени от унищожение, вече са свободни.
Но кой всъщност е смелият герой Ованес Съваджъян – спасител на града? Роден в Одрин през 1844 година, арменецът Ованес израства сред българи и овладява перфектно български език. Учи в прочутия Роберт колеж в Цариград и научава още пет езика, освен арменския и българския. Той се жени за панагюрката Парашкева Филипова, чиито родители са убити през Априлското въстание от 1876 година, те имат пет деца, но си осиновяват още едно – Атанасчо от Батак, чиито родители са убити по време на Баташкото клане.
След погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две анкетни комисии в Татар-Пазарджик да разследват зверствата. Ованес поема всички разходи по престоя и прехраната на английските делегати. Свързва ги и с български революционери, които да опишат трагичните събития.
– Какво Ви дължим за помощта, господин Съваджиян? – питат англичаните.
– Нищо не ми дължите, господа! – отговаря Ованес – Аз изпълних дълга си към българския народ!
Само два дни след героичната си постъпка през януари 1878 година Ованес Съваджъян е назначен за първи временен кмет на града, а после службата му в българските железници го отвежда далеч от пределите на спасения от него град. Той умира в Своге на 14 октомври 1906 година. Носител е на трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Свети Александър“.
Но Пазарджик не забравя своя спасител. В знак на признателност през 1925 година тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица на негово име, през 1938 година е гласувана сума за изработка и поставяне на бюст-паметник. На гара Пазарджик има поставена паметна плоча на героя, а днес в началото на едноименната улица стои паметникът на смелия телеграфист. През 1986 година тленните останки на Ованес Съваджъян са пренесени в Пазарджик и той е погребан в Алеята на заслужилите граждани на градските гробища. От 2006 година Ованес Съваджъян посмъртно е обявен за почетен гражданин на Пазарджик с единодушно решение на Общинския съвет.
Историята на Ованес Съваджъян е историята на чист и благороден човек – силен характер, изтъкан от добродетели. Постъпката му вечно ще напомня на един тракийски град и неговите жители, че смелите дела могат да издигнат вечни паметници в душите на хората. Така един арменец остава завинаги част от красивия град край Марица и завинаги пазарджиклия.
Автор: Стоян Тачев
Едва ли много от читателите на тези редове са чували за Ованес Съваджъян. Той не е известен учен, общественик, военен или политически деец. И въпреки това сме сигурни, че високо ще оцените приноса му към България. Животът му е изтъкан от благородни дела, но едно от тях го прави особено значима личност – той спасява един цял град и хиляди човешки животи в лютата зима на 1878 година.
Денят е 14 януари 1878 година, руските войски напредват към Пазарджик, а отстъпващите османски войски начело със Сюлейман паша се готвят да запалят града и да изколят българското население. По-голямата част от българското население е изкарано в полето на село Башикарово (днес квартал Главиница), а част от предците на пишещия тези редове е на север от тогавашната махала Чиксалън. Охраняват ги кордони от турски войници. Страховита снежна виелица се вихри над равното Пазарджишко поле. Всички мръзнат, повечето българи са леко облечени, някои са боси, чува се плач на бебета и деца.
Сюлейман паша и адютантът му отиват до гарата. На смяна е началникът на гара Пазарджик и едновременно телеграфист Ованес Съваджъян.
– Трябва да изпратя телеграма на падишаха – казва Сюлейман паша и започва да диктува текста на телеграмата.
В не особено добре отоплената служебна стая на гарата 34-годишният Ованес е на телеграфа, а до него са Сюлейман паша и адютантът му. Ситни капки пот избиват по челото на Съваджъян, пашата иска разрешение от султана и от Високата порта да изтреби българското население и да предаде на огън града. Телеграмата е изпратена точно по инструкциите на пашата. Не след дълго телеграфът се „събужда“ – правителството изпраща своя утвърдителен отговор на искането на военачалника:
„Да се изгори, не да се пощади!“
Ушите на Ованес писват от напрежение, пред очите му причернява за секунда. Да предаде точно съдържанието на телеграмата означава всичките му съграждани да бъдат убити. Да излъже пашата значи да рискува собствения си живот.
– Какъв е отговорът на падишаха? – пита пашата.
Съваджъян се обръща към Сюлейман и казва:
– Ето отговора на падишаха, паша – „Да се изгори не, да се пощади!“
Пашата, тъй като не разбира морзовата азбука, ядосал се и повярвал. Замаян от случката, Съваджъян полага неимоверни усилия да остане спокоен и невъзмутим.
Гневният Сюлейман излиза от гарата, заповядва на адютанта си да вдигне кордоните около българите при Башикарово и Чиксалън и да подготви войниците за поход към Пловдив. Пазарджик е спасен. Няколко часа по-късно руски войски под командването на генерал Гурко влизат в града. Пазарджик и неговите жители, преди няколко часа заплашени от унищожение, вече са свободни.
Но кой всъщност е смелият герой Ованес Съваджъян – спасител на града? Роден в Одрин през 1844 година, арменецът Ованес израства сред българи и овладява перфектно български език. Учи в прочутия Роберт колеж в Цариград и научава още пет езика, освен арменския и българския. Той се жени за панагюрката Парашкева Филипова, чиито родители са убити през Априлското въстание от 1876 година, те имат пет деца, но си осиновяват още едно – Атанасчо от Батак, чиито родители са убити по време на Баташкото клане.
След погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две анкетни комисии в Татар-Пазарджик да разследват зверствата. Ованес поема всички разходи по престоя и прехраната на английските делегати. Свързва ги и с български революционери, които да опишат трагичните събития.
– Какво Ви дължим за помощта, господин Съваджиян? – питат англичаните.
– Нищо не ми дължите, господа! – отговаря Ованес – Аз изпълних дълга си към българския народ!
Само два дни след героичната си постъпка през януари 1878 година Ованес Съваджъян е назначен за първи временен кмет на града, а после службата му в българските железници го отвежда далеч от пределите на спасения от него град. Той умира в Своге на 14 октомври 1906 година. Носител е на трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Свети Александър“.
Но Пазарджик не забравя своя спасител. В знак на признателност през 1925 година тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица на негово име, през 1938 година е гласувана сума за изработка и поставяне на бюст-паметник. На гара Пазарджик има поставена паметна плоча на героя, а днес в началото на едноименната улица стои паметникът на смелия телеграфист. През 1986 година тленните останки на Ованес Съваджъян са пренесени в Пазарджик и той е погребан в Алеята на заслужилите граждани на градските гробища. От 2006 година Ованес Съваджъян посмъртно е обявен за почетен гражданин на Пазарджик с единодушно решение на Общинския съвет.
Историята на Ованес Съваджъян е историята на чист и благороден човек – силен характер, изтъкан от добродетели. Постъпката му вечно ще напомня на един тракийски град и неговите жители, че смелите дела могат да издигнат вечни паметници в душите на хората. Така един арменец остава завинаги част от красивия град край Марица и завинаги пазарджиклия.
Підтримка
CSKABG1Alcekhan Tervelhan TervelBardokvaКоментарі (1)