Докато една преподавателка преподавала урока си, изведнъж сменила темата и разказала на своите ученици
историята за круизен кораб, който се преобърнал насред морето. На него имало
двойка, която успяла да стигне до спасителната лодка, но в последния момент и
двамата забелязали, че в лодката има само едно свободно място.
„Никога няма да познаете как продължава историята и каква била поуката за децата от
нея.

В момента, в който двамата стигнали до спасителната лодка, мъжът избутал жена си
и се качил в лодката. Жената, оставайки извън спасителната лодка успяла да
извика само едно изречение на своя съпруг.“
Тук преподавателката спряла и попитала учениците си: „Какво мислите, че е извикала
жената?“
Повечето ученици побързали да отговорят: „Мразя те! Бях сляпа!“
Преди да продължи, учителката забелязала едно момче, което през цялото време си
мълчало. Тя го помолила да отговори и той й отвърнал: „Госпожо, аз вярвам, че
тя е изкрещяла – „Грижи се за децата ни!“
Изненадана,учителката го попитала: „Чувал ли си тази история преди?“
Детето поклатило глава: „Не, но това е нещото, което моята майка е казала на баща ми,
преди да почина от тежко заболяване.“

Учителката казала, че точно това е отговорът на въпроса й.
Круизният кораб потънал. Мъжът се прибрал вкъщи и сам отгледал дъщеря им.
Много години след смъртта му, дъщерята открила неговия дневник, докато му подреждала
нещата и научила цялата истина, но и своя безценен урок.
Оказало се, че когато родителите й отишли на круиз, жената вече е била диагностицирана
с тежко заболяване. В критичният момент на избор, бащата прибегнал към
единствената възможност, която съдбата му предложила и която имала значение за
оцеляването на детето им.

Той бил написал в дневника си следното: „Как ми се иска да потъна заедно с теб до
дъното, но в името на дъщеря ни, единственото, което можех да направя е, да те
оставя да потънеш.“
Когато учителката приключила с разказа на тази история, децата потънали в пълно
мълчание.
Учителката не се усъмнила нито за миг, че учениците й са разбрали смисълът на историята.
Когато лошото и доброто в света се срещнат има трудни за осъзнаване
обстоятелства, които крият истината и нерядко те са напълно непонятни на пръв
поглед.
Точно за това никога не трябва да съдим хората и техните постъпки, преди да сме преди
да сме осъзнали причините за това поведение. Онова, което виждаме на
повърхността не винаги и цялата истина за нещата.
Защото:

Тези,които поемат инициатива и отговорност в работа си, не го правят, защото са
наивни или изпълнителни, а защото те разбират същността на това да си
отговорен.

Тези,които се извиняват първи след скарване, не го правят, защото са сгрешили, а
защото държат на хората около себе си.
Тези,които са готови да ти помогнат, не го правят, защото ти дължат нещо, а защото
виждат в теб истински приятел.
Тези,които ти пишат, не го правят, защото са нещо повече от останалите, а защото ти
си в сърцето им.

Някой ден, всички ние ще бъдем разделени едни от други, ще ни липсват разговорите
помежду ни, мечтите, които сме имали. Ще отминават, дните, месеците, годините,
докато постепенно изчезнат напълно. А един ден децата на нашите деца ще гледат
снимки и ще се чудят: „Кои са тези хора?“, а някой с усмивка на лицеи невидими
сълзи в очите ще им отговаря: „Това бяха моите родители и аз имах
най-прекрасните дни в живота си с тях.“