Yayınlanan yer Bulgaria - Sosyal etkileşim ve eğlence - 01 Mar 2019 13:47 - 0
Живял някога един старец със своя син. Той бил беден, но имал много красив и силен кон. Този кон бил толкова прочут, че често идвали при него хора, които искали да го купят. Въпреки че му предлагали много пари, той винаги отказвал да го продаде.
Един ден конят изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да говорят на стария човек:
- Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари.
- Не се знае. – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето.
Минало известно време и един ден конят се върнал. Но се върнал заедно с още 10 коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата за тях бързо се понесла из селото.
- Ей, прав се оказа старецът. – коментирали селяните – Наистина излезе, че е благословия.
Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин:
- Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с 11 прекрасни коня. Но дали това благословия или проклятие, все още не мога да знам.
Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е как е възможно това да е проклятие? Този човек съвсем си е изгубил ума."
След няколко дни в селото отново се разнесла новина - синът на стареца пострадал много тежко - счупил си и двата крака докато обяздвал конете. Пак рекли хората: „Прав беше – не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне". А той отново им отговорил по неговия начин:
- Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро или за зло.
Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат да се сражават. Хората плачели докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави.
Само синът на мъдрия старец си останал у дома, тъй като бил със счупени крака.
Един ден конят изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да говорят на стария човек:
- Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари.
- Не се знае. – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето.
Минало известно време и един ден конят се върнал. Но се върнал заедно с още 10 коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата за тях бързо се понесла из селото.
- Ей, прав се оказа старецът. – коментирали селяните – Наистина излезе, че е благословия.
Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин:
- Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с 11 прекрасни коня. Но дали това благословия или проклятие, все още не мога да знам.
Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е как е възможно това да е проклятие? Този човек съвсем си е изгубил ума."
След няколко дни в селото отново се разнесла новина - синът на стареца пострадал много тежко - счупил си и двата крака докато обяздвал конете. Пак рекли хората: „Прав беше – не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне". А той отново им отговорил по неговия начин:
- Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро или за зло.
Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат да се сражават. Хората плачели докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави.
Само синът на мъдрия старец си останал у дома, тъй като бил със счупени крака.
Destek
Yorumlar (0)