Вози се един в тролея, забил поглед в земята и повтарял непрекъснато.
- Ай стига бе! Ай стига бе!
На хората им писнало да го слушат и го питали:
- Какво само повтаряш - ай стига бе?
- А бе дъщеря ми се омъжи преди време.
- Е ми хубаво, честито.
- Ама за негър.
- Еми любовта граници няма.
- Е да ама, имам три внучета.
- Е щастлив дядо си.
- Дааа. Първото е черно.
- Метнало се е на бащата.
- Ма второто е бяло.
- Ми ето на майката прилича.
- Дааа ама третото е на раета!
Тогава целият тролей избухва:
- Ай стига бе!