Датата е 01.04.1935 година, денят – понеделник. За първипът от 30 години Дан Колов стъпва на българска земя. Масовата радост, която
това събитие предизвиква, може да се сравни дори с еуфорията, завладяла
българския народ две години по- късно с раждането на престолонаследника на цар
Борис. Както на гарата в София, така и в родното му село Сенник, борецът е
посрещнат като национален герой.Дан Колов е един отнай- успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков бешеличността, заради която хората по цял свят с респект произнасяха името
България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.Дончо Колев Данев епетото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското
село Сенник на 26 декември 1892 година.  Едва когато е 4-годишен баща му
Кольо умира. Трудностите с изхранването, които семейството среща от този
момент,  го принуждават да емигрира в Унгария едва на 12 години. През 1909
година тежкият живот го отвежда още по- далеч от дома – в Америка. Първите
години в САЩ също са трудни, а бъдещият борец за кратко време сменя няколко
местоработи, като например хамалин на доковете. Обединява ги това, че всички
предполагат извършване на тежък физически труд.Една случайностнасочва българина към спорта. Като част от цирково представление, куражлии от
публиката получават възможността да се изправят срещу  професионален борец
на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция,
че той има таланта да се бие на най- високо ниво. След няколко години
аматьорски схватки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва
професионален договор и излиза на тепиха като професионалист.В началото наминалия век свободната борба в Америка се е наричала “кеч” и по своята същност
е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали.
Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва
предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални
срещи и печели почти всяка една от тях. Първият двубой срещу Сбишко Циганевич е
загубен, но следва низ от забележителни победи. Славата и парите растат, а
вестниците дават на българина прозвища като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“ и
„Балканският лъв“.  Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на
бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над
главата си и  ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи.
Признанията тепърва започват да валят. Идва първото от многобройните
предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев,
който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си
реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“