Много отдавна небето било щастливо място. Слънцето и Луната винаги билитам, облечени в най-хубавите си дрехи, направени от злато и сребро. Слънцето
било приятен млад мъж и Луната се влюбила в него. Тя решила да се омъжи за
него, вярвайки, че са перфектната двойка. Но то не чувствало нищо към нея.
Докато тя му говорела за любов и щастие, носейки своята сребърна дреха той се
усмихвал и гледал на друга страна, към движещите се съзвездия. Там нямало нищо,
нищо друго освен млада звезда, наречена Дунав. Звездата била толкова влюбена в
него, че щяла по скоро да умре отколкото да не го види. Те решили да се оженят.
Когато Луната чула това извикала три зли гения и ги помолила за съвет. След като се посъветвала с тях Луната отишла на сватбата, изрекламагически слова и Дунав пропаднала в бездната. Тя падала и падала докато накрая
се спряла в средата на черна гора наречена Черногорската планина.В момента, в който ударила земята Дунав се превърнала в езеро с чиста истудена вода. Злата Луна сътворила дървета , които я обградили и скрили от
Слънцето, но Дунав се помолила на феите да и помогнат да види любимия си още
веднъж. Внезапно от езерото  е родиларека, която започнала да тече на изток, за да срещне Слънцето. Феите добавили
още вода за да помогнат на Дунав и я направили голяма и силна. Тогава Луната
хвърлила камък от короната си за да спре реката и камъкът се превърнал в планина, но Дунав си проправила път през нея.Пълна с угризения, Луната предложила на Слънцето да се ожени за него ида го обича завинаги. Слънцето било ядосано и се заклело никога вече да не
говори с нея.Сега то кара златната си колесница и идва на земята едва когато Лунатаси замине. Тя никога вече не го срещнала. То се отразявало непрекъснато във
всяка капчица вода на Дунав, но винаги било само в небето. Дунав е втората по големина река в Европа (след Волга). Извира от Чернагора, Германия и се влива в Черно море, оформяйки делтата на Дунав.