Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 26 Oct 2018 07:39 - 3
Братята Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) отрасват сред мизийската аристокрация и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в Тракия и настроенията в Мизия. Двамата братя се явяват при Исак II Ангел с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че св. Димитър е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време Солун е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от Солун и попада в Търновград.
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за цар, тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България като единственият незасегнат град остава Варна. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – Исак Комнин. Чак след като бунтовниците преминават Стара планина срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд Дунава при куманите. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време Асеневци преговарят с куманите за общи действия против Византия.
През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в Средец Исак II убеждава Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски, вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.
Малко след преминаването на кръстоносците от III-ия Кръстоносен поход през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през Тревненския проход през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла Тракия. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. Никита Хониат отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.).
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The brothers Asen (Ivan Assen I) and Peter (Teodor-Peter IV) grow up among the Mesirian aristocracy and are concerned about the state of the Bulgarian lands by carefully following the battles in Thrace and the moods of the country. The two brothers are appearing with Isaac II the Angel, seeking to be igned as stratiotes and to be granted property to become local feudal lords subordinate to the Basil. Isaac II refuses them, and they in turn threaten him that there will be riots for his decision. In fact, Assen and Theodor-Peter (Peter) simply seek an occasion to recite the spirits in the Bulgarian lands. The ination of the Asens and the increase in taxes soon pushed the situation into a state of turmoil, from which the Assevians took advantage to declare and head a rebellion. This is due to the growing fear of the Byzantine Orthodox lation at that time that St. Demetrius has taken advantage of the Romans: since Thessaloniki was attacked by the Normans at that time, it is rumored that the saint has given up his patronage over the city and instead became a protector of the Bulgarians. As proof of this statement is accepted the case of the icon of the saint, who disappears from Salonica by unknown ways and falls into Tarnovgrad.
At the end of October, when the celebration of St. Demetrius was celebrated at the consecration of a new church, named after the saint, Assen and Theodor-Peter announced the beginning of the rebellion against the Byzantine authorities. Theodore was proclaimed king because he was the elder of the two brothers, and accepted the name Peter in honor of St. Peter Peter I, and the priest Basil was appointed Archbishop. Soon the uprising spans the whole of Northern Bulgaria, leaving Varna the only intact city. Byzantine power fails to respond adequately to events, as at that time there were fierce palace intrigues and quarrels between Isaac II Angel and the contender for the throne, Isaac Komnin. Only after the rebels crossed the Stara Planina was sent an army against them, which, however, suffered defeat. In the spring of 1186, Isaac II himself decided to lead the army against the rebels. Taking advantage of the fallen fog, the Byzantine army managed to cross the Stara Planina Mountain without being detected, and chased the brothers across the Danube into the Kumans. The Byzantine army burned down several fields for edification, and retired while the Asenevites negotiated with the Kumans for joint action against Byzantium.
In the autumn of 1186, the Bulgarian-Kumian army crossed the Balkan Mountains and divided into two units - one headed to Macedonia and the other remained to operate in Eastern Thrace. The war is changing with success, which makes Isaac II gather all capable soldiers from the southern themes. During his stay in Sredets Isaac II convinces Bella III to return stolen relics of St. Ivan Rilski, probably in a desperate attempt to appease The wave of Bulgarian rebels. The Hungarian King returns the relics, but without one hand remaining in Graz. In the spring of 1187 the Byzantines ped through Stara Planina and besieged the fortress of Lovech. The siege lasts longer than Isaac II originally supposed, and he decides to hold peace talks. In them the emperor acknowledges the power of the Asenecians over Moesia, and in return takes the brother of Asen and Peter - Yoanitsa (Kaloyan) in captivity. Despite the armistice and recognition of the Asenevci control over Moesia, the question of the legitimacy of this power remains unresolved. Immediately after the truce, the Asenevtsi are engaged in restoring state power, building new fortresses and distributing garrisons. As a capital, Tarnovgrad is established due to its very good natural protection and inaccessibility. Subsequently, Turnovo emerged as one of the largest cultural and political centers of the Bulgarian lands and in the Balkans.
Shortly after the page of the Crusaders from the III-rd Crusade in Bulgarian and Byzantine lands, Isaac II finally decided to settle accounts with the Bulgarians and organized campaign against Tarnovo. But the city is well fortified and the Romans fail to capture it. A curious fact states for false refugee from the city who "warned" basileos that crowded Cuman troops have gone to help Bulgarians in which the Emperor ordered immediate withdrawal. When his troops crossed the Tryavna P in 1190, it was almost completely destroyed by the Bulgarians. From that moment on, the Asenevci took the initiative and started military action throughout Thrace. During one of the battles a coup against Isaac II was made. A year later, however, King Ivan Assen of the conspirator Ivanko, who was expelled from the Bulgarian territories, was beheaded, and Peter was again on the throne. He ruled the Bulgarian state for only one year because in 1197 he became the victim of a Bolarian plot. Nikita Choniat notes that he takes his younger brother Kaloyan as his istant, who in the meantime avoided Constantinople (1189-1190).
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за цар, тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България като единственият незасегнат град остава Варна. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – Исак Комнин. Чак след като бунтовниците преминават Стара планина срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд Дунава при куманите. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време Асеневци преговарят с куманите за общи действия против Византия.
През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в Средец Исак II убеждава Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски, вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в Грац. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.
Малко след преминаването на кръстоносците от III-ия Кръстоносен поход през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през Тревненския проход през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла Тракия. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника Иванко, който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. Никита Хониат отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.).
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The brothers Asen (Ivan Assen I) and Peter (Teodor-Peter IV) grow up among the Mesirian aristocracy and are concerned about the state of the Bulgarian lands by carefully following the battles in Thrace and the moods of the country. The two brothers are appearing with Isaac II the Angel, seeking to be igned as stratiotes and to be granted property to become local feudal lords subordinate to the Basil. Isaac II refuses them, and they in turn threaten him that there will be riots for his decision. In fact, Assen and Theodor-Peter (Peter) simply seek an occasion to recite the spirits in the Bulgarian lands. The ination of the Asens and the increase in taxes soon pushed the situation into a state of turmoil, from which the Assevians took advantage to declare and head a rebellion. This is due to the growing fear of the Byzantine Orthodox lation at that time that St. Demetrius has taken advantage of the Romans: since Thessaloniki was attacked by the Normans at that time, it is rumored that the saint has given up his patronage over the city and instead became a protector of the Bulgarians. As proof of this statement is accepted the case of the icon of the saint, who disappears from Salonica by unknown ways and falls into Tarnovgrad.
At the end of October, when the celebration of St. Demetrius was celebrated at the consecration of a new church, named after the saint, Assen and Theodor-Peter announced the beginning of the rebellion against the Byzantine authorities. Theodore was proclaimed king because he was the elder of the two brothers, and accepted the name Peter in honor of St. Peter Peter I, and the priest Basil was appointed Archbishop. Soon the uprising spans the whole of Northern Bulgaria, leaving Varna the only intact city. Byzantine power fails to respond adequately to events, as at that time there were fierce palace intrigues and quarrels between Isaac II Angel and the contender for the throne, Isaac Komnin. Only after the rebels crossed the Stara Planina was sent an army against them, which, however, suffered defeat. In the spring of 1186, Isaac II himself decided to lead the army against the rebels. Taking advantage of the fallen fog, the Byzantine army managed to cross the Stara Planina Mountain without being detected, and chased the brothers across the Danube into the Kumans. The Byzantine army burned down several fields for edification, and retired while the Asenevites negotiated with the Kumans for joint action against Byzantium.
In the autumn of 1186, the Bulgarian-Kumian army crossed the Balkan Mountains and divided into two units - one headed to Macedonia and the other remained to operate in Eastern Thrace. The war is changing with success, which makes Isaac II gather all capable soldiers from the southern themes. During his stay in Sredets Isaac II convinces Bella III to return stolen relics of St. Ivan Rilski, probably in a desperate attempt to appease The wave of Bulgarian rebels. The Hungarian King returns the relics, but without one hand remaining in Graz. In the spring of 1187 the Byzantines ped through Stara Planina and besieged the fortress of Lovech. The siege lasts longer than Isaac II originally supposed, and he decides to hold peace talks. In them the emperor acknowledges the power of the Asenecians over Moesia, and in return takes the brother of Asen and Peter - Yoanitsa (Kaloyan) in captivity. Despite the armistice and recognition of the Asenevci control over Moesia, the question of the legitimacy of this power remains unresolved. Immediately after the truce, the Asenevtsi are engaged in restoring state power, building new fortresses and distributing garrisons. As a capital, Tarnovgrad is established due to its very good natural protection and inaccessibility. Subsequently, Turnovo emerged as one of the largest cultural and political centers of the Bulgarian lands and in the Balkans.
Shortly after the page of the Crusaders from the III-rd Crusade in Bulgarian and Byzantine lands, Isaac II finally decided to settle accounts with the Bulgarians and organized campaign against Tarnovo. But the city is well fortified and the Romans fail to capture it. A curious fact states for false refugee from the city who "warned" basileos that crowded Cuman troops have gone to help Bulgarians in which the Emperor ordered immediate withdrawal. When his troops crossed the Tryavna P in 1190, it was almost completely destroyed by the Bulgarians. From that moment on, the Asenevci took the initiative and started military action throughout Thrace. During one of the battles a coup against Isaac II was made. A year later, however, King Ivan Assen of the conspirator Ivanko, who was expelled from the Bulgarian territories, was beheaded, and Peter was again on the throne. He ruled the Bulgarian state for only one year because in 1197 he became the victim of a Bolarian plot. Nikita Choniat notes that he takes his younger brother Kaloyan as his istant, who in the meantime avoided Constantinople (1189-1190).
Support
atitoComments (3)
Богата история имаме
Да, чудех се дали случаен е този пост днес, не знаех връзката със Свети Димитър.
