Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 24 Oct 2018 12:32 - 0
Организа̀цията на обединѐните на̀ции (съкратено: ООН) е международна организация, създадена официално на 24 октомври 1945 г., когато уставът ѝ е ратифициран от 5-те постоянни страни – членки на нейния Съвет за сигурност – Китай, СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция.
Предпоставки
Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока е учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция. В търсенето на предпоставки може да се отиде още по-назад във времето, при Просвещението. Още тогава редица просвещенски мислители изразяват идеите за създаване на световен правов ред, който да постигне вечен мир. През 1795 г. Кант обнародва своя труд „Към вечния мир“, в който развива идеята за създаване на такъв световен правов ред, който да води своето начало от федерация на свободните държави, в която те са равнопоставени. Съчинението на Жан-Жак Русо „Съждение върху проекта за вечен мир“ пък е вдъхновено от идеите на абат Сен Пиер.
Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Именно в това се крие важността на ООН за историята на човечеството – да противостои на агресията, да установи приятелски отношения между нациите и да поддържа мира и сигурността на Земята.
Учредяване на ООН
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Тя трябва да вземе предвид неговите грешки и да спомогне гарантирането на световния ред по-ефективно от всякога.
Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс – среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по 2 въпроса – избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юни 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР) са допуснати до конференцията.
Международният секретариат работи на 5 езика (френски, английски, руски, испански и китайски), които са приети за официални (по-късно за официален е признат и арабският език).
Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена Франция. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси излизат на дневен ред – статутът на колониалните държави, равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на вето в Съвета за сигурност, защитата на човешките права и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, ориенталските и латиноамериканските държави успяват да променят предложенията от Дъмбъртън Оукс .
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври същата година. Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията. (Допреди няколко години България е вписана в Хартата на ООН като „вражеска държава“, въпреки че завършва Втората световна война на страната на демократичните съюзници и дава над 40 хил. жертви в борбата с хитлеризма.)
Конференцията в Сан Франциско е първата от 2 века, която не е доминирана от Европа. Нещо повече, само 9 европейски континентални страни западно от СССР взимат участие в нея. Желанието е да бъдат представени всички части от света наравно със Стария континент. Този факт е израз и на стремежа на ООН още от създаването си да бъде организация от световно значение и да не ограничава действията си само до Европа. Не случайно за нейно седалище е избран Ню Йорк.
Основна цел на ООН е спазване на мира и сигурността. Основавайки се на принципите за равни права и самоопределяне на народите, тя развива и приятелските международни отношения. Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество. Междувременно ООН трябва да послужи като средище, където да се обединят усилията на всички нации за постигането на поставените цели.
Както в т. 2 от Хартата се посочва, сред основните принципи на организацията е базирането ѝ на суверенното равенство между страните членки. Те поемат задължението да не използват сила или заплаха за такава в противовес на целите на ООН. На сблъсъците трябва да се намира мирно разрешение. Страните членки на организацията са задължени да я подпомагат във всяко нейно предприето начинание. От държавите извън ООН се очаква да спазват нейните принципи и да действат в съответствие с тях. Според Хартата организацията няма да се ангажира с проблеми, засягащи вътрешната юрисдикция на която и да е от страните.
ООН има 6 основни органа. Това са Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общото събрание е съвещателният орган на ООН. В него вземат участие всички страни членки като всяка от тях дава един глас. Решения по съществени проблеми се приемат при мнозинство или 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема.
Чрез своите съвещателни, надзорни, финансови и избирателни функции. Общото събрание заема основно място в дейността на ООН. То упражнява контрол върху действията на органите в социалната и икономическа сфера и на тези, занимаващи се с проблемите на не самоуправляващите се територии.
Общото Събрание получава годишни доклади от генералния секретар, Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съвета за попечителство и може да отправи предложения към тях.
Последните 2 органа извършват дейността си под егидата му. Общото събрание също изпълнява надзорните си функции като контролира работата на Секретариата. Финансовата сила на събранието се дължи на разполагането му с бюджета на ООН. Избирателните функции на Общото събрание се изразяват в това, че то подбира членовете на Икономическия и социален съвет и избираемите членове на Съвета за сигурност и Съвета за попечителство. Освен това взима участие при избора на съдии в Международния съд и определянето на генерален секретар. Заедно със Съвета за сигурност Общото събрание има право да предложи поправки в Хартата, както и да свика конференция за ревизиране на същия документ.
Основна грижа на Съветът за сигурност е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място. Първоначално съветът се състои от 11 члена – 5 постоянни (САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай), които единствени имат право на вето, и 6 непостоянни, избирани от Общото събрание за период от 2 години.
С ратифицирането на поправка в Хартата през 1965 г. той нараства до 15 представени страни. Петте постоянни члена се запазват, а непостоянните се увеличават до 10. Последните трябва да бъдат избирани както следва: 5 от Африка и Азия, 1 от Източна Европа, 2 от Западна и 2 от Латинска Америка. Председателството се поема от всеки член за един месец. При определяне на непостоянните членове Общото събрание не само трябва да се стреми към справедливо географско разпределение, но също да отчете приноса на дадената държава за поддържането на световния мир и сигурност.
Съветът за Сигурност разследва всеки сблъсък или заплаха за реда, но може единствено да направи препоръки за мирното му разрешаване. От друга страна съветът може да изисква от страните членки да наложат различни санкции спрямо държава виновна за застрашаване или нарушаване на мира. Наказания може да влязат в сила и при проява на агресия или неизпълнение на решение на Международния съд.
Икономическият и социален съвет е отговорен за изпълнението на сложната система от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на ООН. Неговите 54 члена се избират от Общото събрание за 3 години с възможност за преизбиране. Въпреки че няма постоянни членове, страните, които са нужни за работата на съвета, са редовно преизбирани. Дейността му е подпомагана от комисии, организирани на функционални или географски основи. Четири регионални комисии – за Европа, Азия и Близкия изток, Латинска Америка и Африка, са създадени да се борят със специфични регионални икономически проблеми.
Секретариатът се управлява от генералния секретар, който е определен от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност. Мандатът му трае 5 години и има възможност за преизбиране. Освен чисто административни генералният секретар има и политически функции. Той е длъжен да представи на вниманието на организацията всяка заплаха за мира. Генералният секретар назначава върховен комисар по правата на човека.
Международният съд е основният правораздаващ орган на ООН и статутът му е неделима част от Хартата. Петнадесетте съдии са избирани от Общото събрание и Съвета за сигурност, които гласуват независимо един от друг. Страна може да има само един съдия. Основните цивилизации и правни системи трябва да бъдат представени. Съдиите служат 9 години и могат да бъдат преизбирани за още два мандата. Седалището на съда се намира в Хага.
Съветът за попечителство се направлява от Общото събрание и надзирава администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с управляващите ги държави.
_________________________________________________________________________________________________________________________________
The United Nations Organization (United Nations) is an international organization formally established on October 24, 1945, when its statutes have been ratified by the five permanent members of its Security Council - China, the USSR, the United States, the United Kingdom and France.
Prerequisites
The idea of creating a world peacekeeping organization existed well before that date. The first attempt in this direction was the establishment of the League of Nations (UN) during the Paris Peace Conference. The search for preconditions can go even further in time, in the Enlightenment. Then, a number of Enlightenment thinkers expressed the ideas of creating a world order of law to achieve eternal peace. In 1795, Kant promulgated his work "Towards Eternal Peace," in which he developed the idea of creating such a world rule of law that would lead to a federation of free states in which they are equal. Jean-Jacques Rousseau's "Judgment on the Perpetual Peace Project" is inspired by the ideas of abbot Saint Pierre.
An organization that observes peace and understanding among peoples and guarantees international stability is a major step towards hindering racist, ethnic or state clashes and thus preventing a new mive military conflict. The consequences of the two world wars have prompted the nations to protect future generations from their disasters.
It is precisely this that is the importance of the UN for the history of mankind - to resist aggression, to establish friendly relations between nations and to maintain peace and security on Earth.
Establishment of the UN
The failure of the UN requires the search for new solutions for global peacekeeping. It is necessary to build a new structure, conceptually similar to the Society. It should take into account its mistakes and help ensure the world order more effectively than ever.
The term "united nations" dates back to the Second World War. This name is called all allies to fight Axis forces - Germany, Italy, and Japan. This term, invented by US President Franklin Roosevelt, gains worldwide significance following the signing of the United Nations Declaration on January 1, 1942.
The first major step towards the establishment of a permanent organization was made at the Dumberton Oaks Conference - a meeting of the four major (US, USSR, UK and China) held from August to October 1944. These and later negotiations led to clarification the aims of the organization, proposals for member countries and its structures for the maintenance of both peace and security and international economic and social cooperation.
The conversations at Dumberton Oaks do not reach a comprehensive plan to set up an organization. In addition, the United States and the United Kingdom do not agree with the Soviet Union on two issues - the electoral system of the proposed Security Council and the membership of all USSR constituent states. These contradictions have been settled at the Yalta Conference. There is also the agreement that the new organization should inherit the mandate system and the work of the UN.
This makes the International Conference on the Establishment of the UN possible. It was held in San Francisco from 25 April to 26 June 1945 and, in addition to representatives of all 46 participating countries, a number of non-governmental organizations were invited to ist in the formation of the UN Charter. Four additional countries (Argentina, Belarusian USSR, Denmark, and Ukrainian SSR) were admitted to the conference.
The International Secretariat works in 5 languages (French, English, Russian, Spanish and Chinese), which are accepted as official (later Arabic).
The Big Four alternate to take over the presidency of the plenary sessions. Later France joined them. The unanimity rule for the vote on a decision is abrogated. It has been found that measures can be put on committees, committees or plenary sessions with 2/3 support. A number of political issues are on the agenda - the status of the colonial states, the equality between the participating countries, the veto on the Security Council, the protection of human rights, Most of the controversies are solved through compromise. As a result, small, oriental and Latin American countries have succeeded in changing the proposals made by Dumberton Oaks.
Thus, on 26 June 1945, a total of 50 countries signed the Charter, which entered into force on 24 October of that year. Poland is not represented at the conference, but it is reserved for it, and it is among the founding members. Besides her nine enemy (Germany, Italy, Japan, Austria, Hungary, Bulgaria, Romania, Finland and Thailand) and 8 neutral countries (Switzerland, Spain, Portugal, Sweden, Ireland, Afghanistan, Iceland and Yemen) did not participate in the formation of the organization . (Until a few years ago, Bulgaria was included in the UN Charter as an "enemy state", although it ended the Second World War on the side of democratic allies and gave over 40,000 victims in the fight against Hitlerism.)
The San Francisco conference is the first of the 2 centuries that is not dominated by Europe. Moreover, only 9 European continental countries west of the USSR are taking part in it. The desire is to represent all parts of the world on an equal footing with the Old Continent. This fact is also an expression of the UN's aspiration to be a world-wide organization, not to limit its actions to Europe alone. It's not accidental that New York is chosen for her seat.
The main objective of the UN is to respect peace and security. Based on the principles of equal rights and self-determination of peoples, it develops friendly international relations. The organization shall take care to achieve global co-operation in resolving international issues of a cultural, economic, social or humanitarian nature. Meanwhile, the UN should serve as a center where the efforts of all nations to achieve the goals set are united.
As stated in paragraph 2 of the Charter, one of the basic principles of the organization is its basing on sovereign equality among member states. They undertake not to use force or threat to it in opposition to the goals of the UN. Collisions must be a peaceful solution. The members of the organization are obliged to support it in every undertaking it undertakes. Non-UN countries are expected to follow its principles and act in accordance with them. According to the Charter, the organization will not commit to problems affecting the domestic jurisdiction of any of the parties.
The UN has 6 main bodies. These are the General Assembly, the Security Council, the Economic and Social Council, the Trustees' Council, the International Court, and the Secretariat.
The General Assembly is the advisory body of the United Nations. It involves all member states, each giving one voice. Decisions on major issues are adopted by a majority or two thirds of the votes depending on the importance of the problem.
Through its advisory, supervisory, financial and electoral functions. The General Assembly occupies a key place in UN work. It exercises control over the actions of authorities in the social and economic sphere and those dealing with the problems of non-self-governing territories.
The General Assembly receives annual reports from the Secretary-General, the Security Council, the Economic and Social Council, the Trustees' Council, and may make suggestions to them.
The last two bodies carry out their activities under its auspices. The General Assembly also performs its supervisory functions by supervising the work of the Secretariat. The financial strength of the embly is due to its deployment to the UN budget. The electoral functions of the General Assembly are expressed in the fact that it selects the members of the Economic and Social Council and the elected members of the Security Council and the Trustees' Council. He also participates in the election of judges at the International Court and the appointment of a Secretary General. Together with the Security Council, the General Assembly has the right to propose amendments to the Charter, as well as convene a conference to revise the same document.
The primary concern of the Security Council is to preserve the world peace, which, as a major objective of the UN, places it on an extremely important place. Initially, the council consisted of 11 members - 5 permanent (US, USSR, UK, France and China), the only ones entitled to veto, and 6 non-permanent members elected by the General Assembly for a period of 2 years.
With the ratification of the Charter amendment in 1965, it increased to 15 represented countries. The five permanent members are retained and the non-permanent increases to 10. The latter must be elected as follows: 5 from Africa and Asia, 1 from Eastern Europe, 2 from the West and 2 from Latin America. The chairmanship is umed by each member for one month. In determining non-permanent members, the General Assembly should not only seek a fair geographical distribution, but also take into account the contribution of the state to the maintenance of world peace and security.
The Security Council investigates any collision or threat to law, but it can only make recommendations for its peaceful resolution. On the other hand, the council may require Member States to impose different sanctions against a country guilty of endangering or disturbing the peace. Penalties may also come into force in the event of aggression or failure to comply with a judgment of the International Court of Justice.
The Economic and Social Council is responsible for implementing the complex system of economic, social, humanitarian and cultural activities of the UN. Its 54 members are elected by the General Assembly for 3 years with the possibility of re-election. Although there are no permanent members, the countries that are needed for the council's work are regularly re-elected. Its activities are isted by commissions organized on a functional or geographic basis. Four regional commissions - for Europe, Asia and the Middle East, Latin America and Africa - are designed to combat specific regional economic problems.
The Secretariat shall be managed by the Secretary-General, who shall be appointed by the General Assembly on a proposal from the Security Council. His mandate lasts 5 years and has the possibility of re-election. Besides purely administrative, the Secretary General also has political functions. He is obliged to bring to the attention of the organization any threat to peace. The Secretary-General appoints a High Commissioner for Human Rights.
The International Court of Justice is the United Nations' main law tribunal and its status is an integral part of the Charter. The fifteen judges are elected by the General Assembly and the Security Council, who vote independently of each other. A party may have only one judge. Major civilizations and legal systems must be presented. Judges serve 9 years and can be re-elected for two more mandates. The seat of the court is located in The Hague.
The Trusteeship Council is governed by the General Assembly and supervises the administration in the territories under trusteeship through separate agreements with the governing states.
Предпоставки
Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока е учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция. В търсенето на предпоставки може да се отиде още по-назад във времето, при Просвещението. Още тогава редица просвещенски мислители изразяват идеите за създаване на световен правов ред, който да постигне вечен мир. През 1795 г. Кант обнародва своя труд „Към вечния мир“, в който развива идеята за създаване на такъв световен правов ред, който да води своето начало от федерация на свободните държави, в която те са равнопоставени. Съчинението на Жан-Жак Русо „Съждение върху проекта за вечен мир“ пък е вдъхновено от идеите на абат Сен Пиер.
Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Именно в това се крие важността на ООН за историята на човечеството – да противостои на агресията, да установи приятелски отношения между нациите и да поддържа мира и сигурността на Земята.
Учредяване на ООН
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Тя трябва да вземе предвид неговите грешки и да спомогне гарантирането на световния ред по-ефективно от всякога.
Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс – среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по 2 въпроса – избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юни 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР) са допуснати до конференцията.
Международният секретариат работи на 5 езика (френски, английски, руски, испански и китайски), които са приети за официални (по-късно за официален е признат и арабският език).
Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена Франция. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси излизат на дневен ред – статутът на колониалните държави, равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на вето в Съвета за сигурност, защитата на човешките права и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, ориенталските и латиноамериканските държави успяват да променят предложенията от Дъмбъртън Оукс .
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври същата година. Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията. (Допреди няколко години България е вписана в Хартата на ООН като „вражеска държава“, въпреки че завършва Втората световна война на страната на демократичните съюзници и дава над 40 хил. жертви в борбата с хитлеризма.)
Конференцията в Сан Франциско е първата от 2 века, която не е доминирана от Европа. Нещо повече, само 9 европейски континентални страни западно от СССР взимат участие в нея. Желанието е да бъдат представени всички части от света наравно със Стария континент. Този факт е израз и на стремежа на ООН още от създаването си да бъде организация от световно значение и да не ограничава действията си само до Европа. Не случайно за нейно седалище е избран Ню Йорк.
Основна цел на ООН е спазване на мира и сигурността. Основавайки се на принципите за равни права и самоопределяне на народите, тя развива и приятелските международни отношения. Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество. Междувременно ООН трябва да послужи като средище, където да се обединят усилията на всички нации за постигането на поставените цели.
Както в т. 2 от Хартата се посочва, сред основните принципи на организацията е базирането ѝ на суверенното равенство между страните членки. Те поемат задължението да не използват сила или заплаха за такава в противовес на целите на ООН. На сблъсъците трябва да се намира мирно разрешение. Страните членки на организацията са задължени да я подпомагат във всяко нейно предприето начинание. От държавите извън ООН се очаква да спазват нейните принципи и да действат в съответствие с тях. Според Хартата организацията няма да се ангажира с проблеми, засягащи вътрешната юрисдикция на която и да е от страните.
ООН има 6 основни органа. Това са Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общото събрание е съвещателният орган на ООН. В него вземат участие всички страни членки като всяка от тях дава един глас. Решения по съществени проблеми се приемат при мнозинство или 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема.
Чрез своите съвещателни, надзорни, финансови и избирателни функции. Общото събрание заема основно място в дейността на ООН. То упражнява контрол върху действията на органите в социалната и икономическа сфера и на тези, занимаващи се с проблемите на не самоуправляващите се територии.
Общото Събрание получава годишни доклади от генералния секретар, Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съвета за попечителство и може да отправи предложения към тях.
Последните 2 органа извършват дейността си под егидата му. Общото събрание също изпълнява надзорните си функции като контролира работата на Секретариата. Финансовата сила на събранието се дължи на разполагането му с бюджета на ООН. Избирателните функции на Общото събрание се изразяват в това, че то подбира членовете на Икономическия и социален съвет и избираемите членове на Съвета за сигурност и Съвета за попечителство. Освен това взима участие при избора на съдии в Международния съд и определянето на генерален секретар. Заедно със Съвета за сигурност Общото събрание има право да предложи поправки в Хартата, както и да свика конференция за ревизиране на същия документ.
Основна грижа на Съветът за сигурност е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място. Първоначално съветът се състои от 11 члена – 5 постоянни (САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай), които единствени имат право на вето, и 6 непостоянни, избирани от Общото събрание за период от 2 години.
С ратифицирането на поправка в Хартата през 1965 г. той нараства до 15 представени страни. Петте постоянни члена се запазват, а непостоянните се увеличават до 10. Последните трябва да бъдат избирани както следва: 5 от Африка и Азия, 1 от Източна Европа, 2 от Западна и 2 от Латинска Америка. Председателството се поема от всеки член за един месец. При определяне на непостоянните членове Общото събрание не само трябва да се стреми към справедливо географско разпределение, но също да отчете приноса на дадената държава за поддържането на световния мир и сигурност.
Съветът за Сигурност разследва всеки сблъсък или заплаха за реда, но може единствено да направи препоръки за мирното му разрешаване. От друга страна съветът може да изисква от страните членки да наложат различни санкции спрямо държава виновна за застрашаване или нарушаване на мира. Наказания може да влязат в сила и при проява на агресия или неизпълнение на решение на Международния съд.
Икономическият и социален съвет е отговорен за изпълнението на сложната система от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на ООН. Неговите 54 члена се избират от Общото събрание за 3 години с възможност за преизбиране. Въпреки че няма постоянни членове, страните, които са нужни за работата на съвета, са редовно преизбирани. Дейността му е подпомагана от комисии, организирани на функционални или географски основи. Четири регионални комисии – за Европа, Азия и Близкия изток, Латинска Америка и Африка, са създадени да се борят със специфични регионални икономически проблеми.
Секретариатът се управлява от генералния секретар, който е определен от Общото събрание по предложение на Съвета за сигурност. Мандатът му трае 5 години и има възможност за преизбиране. Освен чисто административни генералният секретар има и политически функции. Той е длъжен да представи на вниманието на организацията всяка заплаха за мира. Генералният секретар назначава върховен комисар по правата на човека.
Международният съд е основният правораздаващ орган на ООН и статутът му е неделима част от Хартата. Петнадесетте съдии са избирани от Общото събрание и Съвета за сигурност, които гласуват независимо един от друг. Страна може да има само един съдия. Основните цивилизации и правни системи трябва да бъдат представени. Съдиите служат 9 години и могат да бъдат преизбирани за още два мандата. Седалището на съда се намира в Хага.
Съветът за попечителство се направлява от Общото събрание и надзирава администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с управляващите ги държави.
_________________________________________________________________________________________________________________________________
The United Nations Organization (United Nations) is an international organization formally established on October 24, 1945, when its statutes have been ratified by the five permanent members of its Security Council - China, the USSR, the United States, the United Kingdom and France.
Prerequisites
The idea of creating a world peacekeeping organization existed well before that date. The first attempt in this direction was the establishment of the League of Nations (UN) during the Paris Peace Conference. The search for preconditions can go even further in time, in the Enlightenment. Then, a number of Enlightenment thinkers expressed the ideas of creating a world order of law to achieve eternal peace. In 1795, Kant promulgated his work "Towards Eternal Peace," in which he developed the idea of creating such a world rule of law that would lead to a federation of free states in which they are equal. Jean-Jacques Rousseau's "Judgment on the Perpetual Peace Project" is inspired by the ideas of abbot Saint Pierre.
An organization that observes peace and understanding among peoples and guarantees international stability is a major step towards hindering racist, ethnic or state clashes and thus preventing a new mive military conflict. The consequences of the two world wars have prompted the nations to protect future generations from their disasters.
It is precisely this that is the importance of the UN for the history of mankind - to resist aggression, to establish friendly relations between nations and to maintain peace and security on Earth.
Establishment of the UN
The failure of the UN requires the search for new solutions for global peacekeeping. It is necessary to build a new structure, conceptually similar to the Society. It should take into account its mistakes and help ensure the world order more effectively than ever.
The term "united nations" dates back to the Second World War. This name is called all allies to fight Axis forces - Germany, Italy, and Japan. This term, invented by US President Franklin Roosevelt, gains worldwide significance following the signing of the United Nations Declaration on January 1, 1942.
The first major step towards the establishment of a permanent organization was made at the Dumberton Oaks Conference - a meeting of the four major (US, USSR, UK and China) held from August to October 1944. These and later negotiations led to clarification the aims of the organization, proposals for member countries and its structures for the maintenance of both peace and security and international economic and social cooperation.
The conversations at Dumberton Oaks do not reach a comprehensive plan to set up an organization. In addition, the United States and the United Kingdom do not agree with the Soviet Union on two issues - the electoral system of the proposed Security Council and the membership of all USSR constituent states. These contradictions have been settled at the Yalta Conference. There is also the agreement that the new organization should inherit the mandate system and the work of the UN.
This makes the International Conference on the Establishment of the UN possible. It was held in San Francisco from 25 April to 26 June 1945 and, in addition to representatives of all 46 participating countries, a number of non-governmental organizations were invited to ist in the formation of the UN Charter. Four additional countries (Argentina, Belarusian USSR, Denmark, and Ukrainian SSR) were admitted to the conference.
The International Secretariat works in 5 languages (French, English, Russian, Spanish and Chinese), which are accepted as official (later Arabic).
The Big Four alternate to take over the presidency of the plenary sessions. Later France joined them. The unanimity rule for the vote on a decision is abrogated. It has been found that measures can be put on committees, committees or plenary sessions with 2/3 support. A number of political issues are on the agenda - the status of the colonial states, the equality between the participating countries, the veto on the Security Council, the protection of human rights, Most of the controversies are solved through compromise. As a result, small, oriental and Latin American countries have succeeded in changing the proposals made by Dumberton Oaks.
Thus, on 26 June 1945, a total of 50 countries signed the Charter, which entered into force on 24 October of that year. Poland is not represented at the conference, but it is reserved for it, and it is among the founding members. Besides her nine enemy (Germany, Italy, Japan, Austria, Hungary, Bulgaria, Romania, Finland and Thailand) and 8 neutral countries (Switzerland, Spain, Portugal, Sweden, Ireland, Afghanistan, Iceland and Yemen) did not participate in the formation of the organization . (Until a few years ago, Bulgaria was included in the UN Charter as an "enemy state", although it ended the Second World War on the side of democratic allies and gave over 40,000 victims in the fight against Hitlerism.)
The San Francisco conference is the first of the 2 centuries that is not dominated by Europe. Moreover, only 9 European continental countries west of the USSR are taking part in it. The desire is to represent all parts of the world on an equal footing with the Old Continent. This fact is also an expression of the UN's aspiration to be a world-wide organization, not to limit its actions to Europe alone. It's not accidental that New York is chosen for her seat.
The main objective of the UN is to respect peace and security. Based on the principles of equal rights and self-determination of peoples, it develops friendly international relations. The organization shall take care to achieve global co-operation in resolving international issues of a cultural, economic, social or humanitarian nature. Meanwhile, the UN should serve as a center where the efforts of all nations to achieve the goals set are united.
As stated in paragraph 2 of the Charter, one of the basic principles of the organization is its basing on sovereign equality among member states. They undertake not to use force or threat to it in opposition to the goals of the UN. Collisions must be a peaceful solution. The members of the organization are obliged to support it in every undertaking it undertakes. Non-UN countries are expected to follow its principles and act in accordance with them. According to the Charter, the organization will not commit to problems affecting the domestic jurisdiction of any of the parties.
The UN has 6 main bodies. These are the General Assembly, the Security Council, the Economic and Social Council, the Trustees' Council, the International Court, and the Secretariat.
The General Assembly is the advisory body of the United Nations. It involves all member states, each giving one voice. Decisions on major issues are adopted by a majority or two thirds of the votes depending on the importance of the problem.
Through its advisory, supervisory, financial and electoral functions. The General Assembly occupies a key place in UN work. It exercises control over the actions of authorities in the social and economic sphere and those dealing with the problems of non-self-governing territories.
The General Assembly receives annual reports from the Secretary-General, the Security Council, the Economic and Social Council, the Trustees' Council, and may make suggestions to them.
The last two bodies carry out their activities under its auspices. The General Assembly also performs its supervisory functions by supervising the work of the Secretariat. The financial strength of the embly is due to its deployment to the UN budget. The electoral functions of the General Assembly are expressed in the fact that it selects the members of the Economic and Social Council and the elected members of the Security Council and the Trustees' Council. He also participates in the election of judges at the International Court and the appointment of a Secretary General. Together with the Security Council, the General Assembly has the right to propose amendments to the Charter, as well as convene a conference to revise the same document.
The primary concern of the Security Council is to preserve the world peace, which, as a major objective of the UN, places it on an extremely important place. Initially, the council consisted of 11 members - 5 permanent (US, USSR, UK, France and China), the only ones entitled to veto, and 6 non-permanent members elected by the General Assembly for a period of 2 years.
With the ratification of the Charter amendment in 1965, it increased to 15 represented countries. The five permanent members are retained and the non-permanent increases to 10. The latter must be elected as follows: 5 from Africa and Asia, 1 from Eastern Europe, 2 from the West and 2 from Latin America. The chairmanship is umed by each member for one month. In determining non-permanent members, the General Assembly should not only seek a fair geographical distribution, but also take into account the contribution of the state to the maintenance of world peace and security.
The Security Council investigates any collision or threat to law, but it can only make recommendations for its peaceful resolution. On the other hand, the council may require Member States to impose different sanctions against a country guilty of endangering or disturbing the peace. Penalties may also come into force in the event of aggression or failure to comply with a judgment of the International Court of Justice.
The Economic and Social Council is responsible for implementing the complex system of economic, social, humanitarian and cultural activities of the UN. Its 54 members are elected by the General Assembly for 3 years with the possibility of re-election. Although there are no permanent members, the countries that are needed for the council's work are regularly re-elected. Its activities are isted by commissions organized on a functional or geographic basis. Four regional commissions - for Europe, Asia and the Middle East, Latin America and Africa - are designed to combat specific regional economic problems.
The Secretariat shall be managed by the Secretary-General, who shall be appointed by the General Assembly on a proposal from the Security Council. His mandate lasts 5 years and has the possibility of re-election. Besides purely administrative, the Secretary General also has political functions. He is obliged to bring to the attention of the organization any threat to peace. The Secretary-General appoints a High Commissioner for Human Rights.
The International Court of Justice is the United Nations' main law tribunal and its status is an integral part of the Charter. The fifteen judges are elected by the General Assembly and the Security Council, who vote independently of each other. A party may have only one judge. Major civilizations and legal systems must be presented. Judges serve 9 years and can be re-elected for two more mandates. The seat of the court is located in The Hague.
The Trusteeship Council is governed by the General Assembly and supervises the administration in the territories under trusteeship through separate agreements with the governing states.
Support
Comments (0)