Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 05 Nov 2018 14:01 - 0
Боят за Белоградчик на 6 ноември 1885 е бой от Сръбско-българската война. Завършва с поражение и отблъскване на сърбите от защитниците на града.
Стратегическо значение на Белоградчик
Оградена от Западния Балкан, Белоградчишката крепост контролира още от османско време изходите на старопланинските проходи между долината на Тимок и Видин. Това обстоятелство я прави важна в плановете на сръбското командване за изолиране на основната цел – столицата София, от Дунавска България. Към Белоградчик е насочено дясното (южното) крило на Тимошката армия – 14-ти пехотен полк II призив (четири батальона пехота с поддържащи артилерия и кавалерия).
Сръбското настъпление
Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-ти полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през Кадъбоазкия, а с четвъртия през Светиниколския проход. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема Салаш и изкачва рида Ведерник. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан Атанас Узунов изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с поручик Панайот Дворянов. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от Кутловица, но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село Калугер. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през Чупрене) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.
Българският отпор
С тези сили на 6 ноември Дворянов посреща противника на западните подстъпи на Белоградчик и ги обръща в бягство. До тази развръзка се стига, след като малка част от българите нападат от засада сръбската колона. Преследвани повече от 2 km., сърбите дават близо 50 убити и стотина пленници. На следващия ден (7 ноември) Дворянов прогонва – този път без бой – и втората сръбска колона, наближила Белоградчик от юг през прохода Свети Никола и село Пролазница.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The battle for Belogradchik on 6 November 1885 is a battle of the Serbian-Bulgarian war. He ends up defeating and repelling the Serbs from the defenders of the city.
Strategic importance of Belogradchik
Enclosed from the Western Balkans, the Belogradchik fortress has controlled from the Ottoman times the exits of the Balkan pes between the valley of Timok and Vidin. This fact makes it important in the plans of the Serbian Command to isolate the main goal - the capital Sofia, from Danube Bulgaria. The right (southern) wing of the Timothy Army - the 14th Infantry Regiment II (four infantry battalions with supporting artillery and cavalry) was directed to Belogradchik.
Serbian offensive
A day after the outbreak of the war, on November 3, the 14th Regiment crossed the border and headed to Belogradchik on two sides, with three battalions across Cadiz, and the fourth through the Sveti Nikola p. The main column enters a more serious relationship with the Bulgarians the next day after taking Salash and climbing the Vedadnik ridge. In support of the small Belgrade garrison, the commander of the troops in northwest Bulgaria, Captain Atanas Uzunov, sent three detainees from Pleven, Varna and Rousse volunteers headed by Lieutenant Panayot Dvoryanov. Dvoranov also received several hundred volunteers from Kutlovitsa, but most of them escaped in the first round of fighting with the Serbs on 4 November in the village of Kaluger. In defense of Belogradchik there is a garrison of one company of reserve, two volunteer detachments (Rousse is sent to keep the road through Chuprene) and a number of volunteers - altogether over 700 people without field artillery and with limited stock of ammunition.
Bulgarian resistance.
With these forces on November 6th, Dvoryanov met the enemy of Belogradchik's western approaches and turned them into escape. This outbreak comes after a small part of the Bulgarians attacked the Serbian column. More than 2 km behind, the Serbs gave nearly 50 killed and one hundred captives. The next day (November 7th), Dvoranov expelled, this time without a fight, the second Serbian column, which drew Belogradchik from the south through the page of St. Nicholas and the village of Prolaznitsa.
Стратегическо значение на Белоградчик
Оградена от Западния Балкан, Белоградчишката крепост контролира още от османско време изходите на старопланинските проходи между долината на Тимок и Видин. Това обстоятелство я прави важна в плановете на сръбското командване за изолиране на основната цел – столицата София, от Дунавска България. Към Белоградчик е насочено дясното (южното) крило на Тимошката армия – 14-ти пехотен полк II призив (четири батальона пехота с поддържащи артилерия и кавалерия).
Сръбското настъпление
Ден след избухването на войната, на 3 ноември, 14-ти полк прекосява границата и се насочва към Белоградчик от две страни – с три батальона през Кадъбоазкия, а с четвъртия през Светиниколския проход. Главната колона влиза в по-сериозен досег с българите на следващия ден, след като заема Салаш и изкачва рида Ведерник. В подкрепа на малобройния белоградчишки гарнизон командващият войските в Северозападна България капитан Атанас Узунов изпраща три чети плевенски, варненски и русенски доброволци начело с поручик Панайот Дворянов. Дворянов получава и няколкостотин опълченци от Кутловица, но повечето от тях се разбягват още при първата престрелка със сърбите на 4 ноември при село Калугер. В защита на Белоградчик остава гарнизонът от една рота запасняци, две доброволчески чети (русенската е пратена да пази пътя през Чупрене) и известен брой опълченци – общо малко над 700 души без полева артилерия и с ограничени запаси от муниции.
Българският отпор
С тези сили на 6 ноември Дворянов посреща противника на западните подстъпи на Белоградчик и ги обръща в бягство. До тази развръзка се стига, след като малка част от българите нападат от засада сръбската колона. Преследвани повече от 2 km., сърбите дават близо 50 убити и стотина пленници. На следващия ден (7 ноември) Дворянов прогонва – този път без бой – и втората сръбска колона, наближила Белоградчик от юг през прохода Свети Никола и село Пролазница.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The battle for Belogradchik on 6 November 1885 is a battle of the Serbian-Bulgarian war. He ends up defeating and repelling the Serbs from the defenders of the city.
Strategic importance of Belogradchik
Enclosed from the Western Balkans, the Belogradchik fortress has controlled from the Ottoman times the exits of the Balkan pes between the valley of Timok and Vidin. This fact makes it important in the plans of the Serbian Command to isolate the main goal - the capital Sofia, from Danube Bulgaria. The right (southern) wing of the Timothy Army - the 14th Infantry Regiment II (four infantry battalions with supporting artillery and cavalry) was directed to Belogradchik.
Serbian offensive
A day after the outbreak of the war, on November 3, the 14th Regiment crossed the border and headed to Belogradchik on two sides, with three battalions across Cadiz, and the fourth through the Sveti Nikola p. The main column enters a more serious relationship with the Bulgarians the next day after taking Salash and climbing the Vedadnik ridge. In support of the small Belgrade garrison, the commander of the troops in northwest Bulgaria, Captain Atanas Uzunov, sent three detainees from Pleven, Varna and Rousse volunteers headed by Lieutenant Panayot Dvoryanov. Dvoranov also received several hundred volunteers from Kutlovitsa, but most of them escaped in the first round of fighting with the Serbs on 4 November in the village of Kaluger. In defense of Belogradchik there is a garrison of one company of reserve, two volunteer detachments (Rousse is sent to keep the road through Chuprene) and a number of volunteers - altogether over 700 people without field artillery and with limited stock of ammunition.
Bulgarian resistance.
With these forces on November 6th, Dvoryanov met the enemy of Belogradchik's western approaches and turned them into escape. This outbreak comes after a small part of the Bulgarians attacked the Serbian column. More than 2 km behind, the Serbs gave nearly 50 killed and one hundred captives. The next day (November 7th), Dvoranov expelled, this time without a fight, the second Serbian column, which drew Belogradchik from the south through the page of St. Nicholas and the village of Prolaznitsa.
Support
Comments (0)