Пиша тази статия за да се знае и помни подвига на този български владетел. А, също и да се знае как се пише и произнася името ми в играта на кирилица.

"Когато хан Кубрат победи кагана на аварите Баян и Баян умря, между аварите и болгарите кутригури, които пасяха заедно стадата си, започнала борба какъв да бъде новият каган — аварин или болгарин. А болгарите загубили борбата и десет хиляди души конници, заедно с жените и децата си, водени от Алцек, син на Авар, тръгнали към залез-слънце, та стигнали земите на баварския крал Дагоберт. Този Дагоберт беше наречен Дагоберт Добрия — макар че в песните се разказва как изгорил живи жена си и брата си и тези песни не бива да се слушат по вечерно време. Но Дагоберт посрещнал с разтворени ръце болгарите на Алцек. И тъй като дошла зимата и било мъчно да се изхранят накуп толкова хора, крал Дагоберт ги пръснал по баварските поселища и станове. И в дълбоката зима, когато паднал невиждан сняг, та пръснатите болгарски десетки и стотни не можели лесно да пращат гонци, както бил обичаят им, крал Дагоберт повелил в една нощ да бъдат изклани всички болгари. И всеки домакин баварец забил нож в ребрата на госта си болгарин, а после изклал като кози с ярета жените и децата им.

Но Алцек, син на Авар, станувал със своята лична хилядна сред открито поле и макар да го нападнали няколко хиляди баварски конници, водени от самия Дагоберт, успял да си пробие път на юг. Там баварският пръстен бил най-тънък, тъй като на юг се издигала заледената, настръхнала стена на Алпите. И Алцек тръгнал с хиляда души конници заедно с жените и децата срещу Алпите. И Алцек преминал през Алпите.

Как е преминал — това се разказва в песента на Агелмунд. Там се пее за бури, за ледници, за човекоядци и за много други неща. Но ако аз бях на мястото на Агелмунд, щях да си мълча. Никой не може да разкаже как седемстотин души мъже и още толкова жени и деца са преминали през зимната планина и са успели да запазят живи конете си. Знае се само, че са преминали.

И се родили от мъглата пред очите на крал Гримуалд. А трябва да се знае, че по това време болгарите кутригури, които живеели с аварите — ще рече същите тези Алцекови болгари, били смъртни врагове на лангобардите.

И тъй — редица от седмина конници спрели пред крал Гримуалд, кон до коня и ездач до ездача. А конникът по средата държал пръта с конската опашка. И тази конска опашка била бяло — сребърна, защото била скована от лед и сняг. А бяла опашка може да върви само пред хан. И приличали тези седмина наистина на призраци, защото и седмината били бели от сняг и светели като стъклени от лед. Зад тези седмината се губела и потъвала в мъглата друга редица от коне и мъже.

А като видели, че крал Гримуалд мълчи и ги гледа, тогава жените тихо се смъкнали от седлата, както били зад гърбовете на мъжете си, та затънали в снега. И за да не паднат от изтощение, с една ръка се държали за стремената на мъжете си, а с другата притискали децата до гърдите си. И ездачите едва измъкнали замръзналите си саби. И запретнали десните си ръкави. И се оголила не човешка плът, ами се показали почернели главни от недогорял огън. Всички мълчали.

Тогава крал Гримуалд заплакал. Вдигнал ръце, та покрил лицето си с длани, и плачел като мъж — несръчно и шумно, сякаш кашлял или виел. А след него заплакали мнозина от неговите хора.

Плачел и младият певец Агелмунд, поразен от гледката на тези конници призраци. И колкото плачел от жалост, толкова плачел и от радост, като видял с очите си на какво е способен човекът.

И крал Гримуалд дал земя на Алцек и хората му, дал му дори изоставени крепости и му поверил да пази границите на лангобардското царство. А певецът Агелмунд наредил песен за похода на Алцек през Алпите. После отишъл при Алцековите болгари, взел жена болгарка и живял между тях, та научил езика им. След това се вдигнал и тръгнал към Велика Болгария, за да види дървото, което е родило такива плодове."

Откъс от книгата "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес"

Ще добавя, че българите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. Тук населението и до днес има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като българските. Макар приела италианския език българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име и до днес. В околията на гр. Бояно в с. Вичене - Кампокиаро през 1987-2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек. В Селе де Булгeрия тази година бе направен паметник на Алцек.