Веднъж група от 50 души посещавала семинар.

Внезапно водещият спрял и решил да проведе групово занимание. Започнал да раздава балони на всички и помолил всеки присъстващ да напише с маркер името си върху балона. След това събрал всички балони и ги поставил в друга стая.
Сега всички участници били помолени да влязат в стаята и да открият балона със собственото си име в рамките на 5 минути. Всички се втурнали да търсят балоните си, като се препъвали, блъскали и бутали един в друг, създавайки неописуем хаос. Когато петте минути изтекли, никой не бил успял да намери своя балон.

След това на всички било възложено да вземат произволни балони и да ги дават на хората, чието име било изписано. В рамките на броени минути всички били с балоните си.

Водещият тогава обяснил целта на упражнението: „Точно това се случва и в нашия живот. Всички неистово се втурваме да търсим щастието си, без да знаем къде е то. А нашето щастие е щастието на другите. Дай им тяхното щастие и ще получиш своето! Това е целта на живота.“