Един мъж цял живот работил и спестявал. Бил истински скъперник и толкова много обичал парите, че искал да си ги вземе и на оня свят. На смъртния си одър казал на жена си: „Когато умра, искам да вземеш парите ми, да ги сложиш в една кутия и да ги сложиш до мен. Искам да взема парите си със себе си на оня свят“.
Той накарал жена си да се закълне, че изпълни желанието му. И ето настъпил денят, когато той умрял. Ковчегът лежал до гроба, а жена му била редом с най-добрите му приятели. Когато церемонията привършила, спуснали ковчега в гроба и малко преди да започнат да зарива, жената се обадила: „Почакайте малко!“. Сложила една малка кутия до мъжа си в ковчега.
„Надявам се, че не си си загубила ума, че да сложиш парите до този стар скъперник?“ – казала приятелката й.
„Аз му обещах и като примерна християнка не мога да лъжа. Обещах му и сложих парите в ковчега му“.
„Искаш да кажеш, че си сложила всичко, до последната стотинка до него?“
„Разбира се, - казала жената. – Събрах всичките му пари, вложих ги в банката на мое имe и му написах чек. Нека го осребри, когато му потрябва!“