Откарали един ден някакъв човек със сериозно заболяване в болнична стая, където на леглото до прозореца лежал друг пациент. Двамата се сприятелили и този до прозореца от време на време поглеждал навън и после в продължение на часове забавлявал своя прикован на леглото спътник с ярки описания на света отвън.Понякога му разказвал колко красиви са дърветата в парка срещу болницата и как листата им танцуват на вятъра. Друг път подробно му съобщавал какво правят хората, които минават по улицата. Но с течение на времето прикованият към леглото човек се отчаял, че не може сам да види чудесата, които приятелят му описвал. Постепенно започнал да го ненавижда и накрая силно го намразил.
Една нощ след особено силен пристъп на кашлица пациентът до прозореца спрял да диша. Вместо да натисне звънеца за помощ, другият решил да не прави нищо. На сутринта пациентът, който доставил на приятеля си толкова много радост с описанията на гледките от прозореца, бил обявен за мъртъв и го изнесли от болничната стая.
Другият веднага помолил да преместят леглото му до прозореца и сестрата изпълнила желанието му.Но когато погледнал навън, видял нещо, от което потръпнал - отсреща имало само гола тухлена стена.Воден от състрадание, бившият му съквартирант по стая си измислял и му описвал невероятни гледки, за да направи света на своя приятел малко по-хубав в този труден за него момент.Действията му били продиктувани от безкористна обич.
Какво да ви кажа приятели, мисля че историята е крайно красноречива.

Не всичко е такова каквото ни изглежда в момент на трудност...и ако не можеш да направиш добро, по-добре не прави нещо за което после ще съжаляваш !