Publicado en Bulgaria - Interacciones sociales y entretenimiento - 01 Nov 2019 06:53 - 4
Дан Колов – Балканският лъв
Автор: Иво Владимиров
Дан Колов: „Чувствам се силен, защото съм Българин!”
Датата е 01.04.1935 година, денят – понеделник. За първи път от 30 години Дан Колов стъпва на българска земя. Масовата радост, която това събитие предизвиква, може да се сравни дори с еуфорията, завладяла българския народ две години по- късно с раждането на престолонаследника на цар Борис. Както на гарата в София, така и в родното му село Сенник, борецът е посрещнат като национален герой.
Дан Колов е един от най- успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков беше личността, заради която хората по цял свят с респект произнасяха името България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.
Дончо Колев Данев е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година. Едва когато е 4-годишен баща му Кольо умира. Трудностите с изхранването, които семейството среща от този момент, го принуждават да емигрира в Унгария едва на 12 години. През 1909 година тежкият живот го отвежда още по- далеч от дома – в Америка. Първите години в САЩ също са трудни, а бъдещият борец за кратко време сменя няколко местоработи, като например хамалин на доковете. Обединява ги това, че всички предполагат извършване на тежък физически труд.
Една случайност насочва българина към спорта. Като част от цирково представление, куражлии от публиката получават възможността да се изправят срещу професионален борец на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция, че той има таланта да се бие на най-високо ниво. След няколко години аматьорски схватки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва професионален договор и излиза на тепиха като професионалист.
В началото на миналия век свободната борба в Америка се е наричала “кеч” и по своята същност е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални срещи и печели почти всяка една от тях. Първият двубой срещу Сбишко Циганевич е загубен, но следва низ от забележителни победи. Славата и парите растат, а вестниците дават на българина прозвища като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“ и „Балканският лъв“. Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи. Признанията тепърва започват да валят. Идва първото от многобройните предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“
Победите из цяла Америка предпоставят и първото турне извън границите на Съединените щати. То е проведено в Япония през 1924 година и е белязано от една от най-известните победи на Колов, която за малко не коства живота му. Българинът се изправя срещу местния любимец Джики Хиген- Удушвача. Плашещият му прякор е следствие на коронната му хватка- душене на противника с крака. Японците не могат да приемат загубата, която чужденецът нанася на обожествявания от тях борец и след мача срещу Колов е извършено покушение. За щастие той успява да напусне острова и се зарича никога повече да не се върне там.
След това негостоприемно посрещане „Царят на кеча“ продължава с обиколките, за да срещне най- способните борци във всеки един край на света. Участва в турнири в Бразилия и Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия и Нова Зеландия. Особени трудности среща, изправяйки се срещу източните борци, чийто стил на борба е много различен от познатия му. Все пак Ван Фу се превръща в поредната „жертва“ с внушителен прякор, която българинът сломява. Китаецът е известен в родината си като „Геният на борбата“, но дори и това не е достатъчно, за да се противопостави на Колов.
В този момент той вече е придобил световна слава и е готов да стъпи и формално на световния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат само веднъж през 1925 година и той нанася една от малкото загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си шампионът се крие и така и не събира смелост да се изправи отново на тепиха срещу българина. Този страх оставя знаменития Колов само с титлата Европейския шампион. Спечелва я през 1936 година в Париж срещу „Човека с хилядата хватки“ Анри Деглан. Между двамата съществува отколешно съперничество, съпътствано от уважително отношение и приятелство. В света на борбата Дан Колов се ползва с уважение и сред останалите си съперници. Той си го е спечелил с коректността си в схватките и в отношенията си извън тепиха.
Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го световно известен, за нас българите тя не е основното негово достойнство. Колкото и да е странно, човекът, считан за една от най-големите легенди в историята на борбата, успява да надхвърли своите професионални успехи с дейността си извън ринга. Спортната кариера, направила бореца милионер, позволява на Колов да разгърне напълно щедростта си и голямото си сърце. Нито световната слава, нито милионите долари, нито годините в странство успяват да променят снажния добряк. „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село.
И в “американския” период от живота му и след бленуваното завръщане в родината, Колов е един от най-големите дарители. Без щателен подбор той раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и държавата. Единственото ограничение в щедростта на „Балканския лъв“ е съсредоточаването на благотворителността изцяло в полза на български каузи. През 1933 година във фокуса на цяла Европа са трима българи. В жертва на националсоциалистическата пропаганда се превръща Георги Димитров, обвиняем в Лайпцигския процес. Дан Колов не остава безучастен: „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис“. Изглеждащата невъзможна от днешна гледна точка позиция, която не взима под внимание политическите убеждения на хората, е подплатена и с действия: Борецът дарява 500 000 лева от личното си състояние на цар Борис за закупуване на самолет, който трябва да се използва от българските пощи. Заедно с неговия приятел Хари Стоев подпомагат изграждането на военното летище в Горна Оряховица. След смъртта на друга легенда в българската борба - Никола Петров, Дан Колов дарява значителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен Колов дарява на българските студенти.
Благотворителността е само едната страна на помощта, която Колов се опитва да оказва. През 1936 година в София той създава школа по борба, носеща неговото име. Желанието на българската публика да види своя идол на родна земя също е осъществено. Излиза на тепиха в няколко български града, побеждавайки във всеки един от тях. Последният двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на близките си. Той е твърдял, „мен болест не може да ме стопи“. Това твърдение подхранва версията, че той е бил умишлено и продължително тровен от френски лекари, но тя си остава само теза. В чест на неговата космическа сила гробът му е разположен с лице към Балкана – акт, който равнопоставя и среща бореца с планината.
Животът на този велик българин е толкова драматичен и поучителен, че прилича повече на сценарий за филм. Житейският път на Дан Колов напомня сюжета на кинокласиката „Роки“, пресъздаващ живота на млад боксьор с имигрантско потекло в Америка, който успява да се превърне в легенда. Сценаристът Силвестър Сталоун обаче със сигурност не е проявил достатъчно въображение, защото сценарият на филма трудно би бил съпоставен с реалния живот на Колов. Може би, ако Сталоун някак беше узнал за историята на Дан Колов, сега „Роки“ би носил името „Дан“ и филмът щеше да започва с уточнението: „Създаден по действителен случай“...
Автор: Иво Владимиров
Дан Колов: „Чувствам се силен, защото съм Българин!”
Датата е 01.04.1935 година, денят – понеделник. За първи път от 30 години Дан Колов стъпва на българска земя. Масовата радост, която това събитие предизвиква, може да се сравни дори с еуфорията, завладяла българския народ две години по- късно с раждането на престолонаследника на цар Борис. Както на гарата в София, така и в родното му село Сенник, борецът е посрещнат като национален герой.
Дан Колов е един от най- успешните български спортисти за всички времена. Ако преди 20 години Стоичков беше личността, заради която хората по цял свят с респект произнасяха името България, то преди 80 години тя се е наричала Дан Колов.
Дончо Колев Данев е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Ражда се в севлиевското село Сенник на 26 декември 1892 година. Едва когато е 4-годишен баща му Кольо умира. Трудностите с изхранването, които семейството среща от този момент, го принуждават да емигрира в Унгария едва на 12 години. През 1909 година тежкият живот го отвежда още по- далеч от дома – в Америка. Първите години в САЩ също са трудни, а бъдещият борец за кратко време сменя няколко местоработи, като например хамалин на доковете. Обединява ги това, че всички предполагат извършване на тежък физически труд.
Една случайност насочва българина към спорта. Като част от цирково представление, куражлии от публиката получават възможността да се изправят срещу професионален борец на име Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава, а това е гаранция, че той има таланта да се бие на най-високо ниво. След няколко години аматьорски схватки неизбежното се случва и през 1917 година Колов подписва професионален договор и излиза на тепиха като професионалист.
В началото на миналия век свободната борба в Америка се е наричала “кеч” и по своята същност е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални срещи и печели почти всяка една от тях. Първият двубой срещу Сбишко Циганевич е загубен, но следва низ от забележителни победи. Славата и парите растат, а вестниците дават на българина прозвища като „Кинг Конг“, „Царят на кеча“ и „Балканският лъв“. Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Тя е следната – вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. С нея Колов записва стотици победи. Признанията тепърва започват да валят. Идва първото от многобройните предложения за смяна на българското гражданство с американско. Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов го отклонява с една от знаменитите си реплики: „Чувствам се силен, защото съм българин.“
Победите из цяла Америка предпоставят и първото турне извън границите на Съединените щати. То е проведено в Япония през 1924 година и е белязано от една от най-известните победи на Колов, която за малко не коства живота му. Българинът се изправя срещу местния любимец Джики Хиген- Удушвача. Плашещият му прякор е следствие на коронната му хватка- душене на противника с крака. Японците не могат да приемат загубата, която чужденецът нанася на обожествявания от тях борец и след мача срещу Колов е извършено покушение. За щастие той успява да напусне острова и се зарича никога повече да не се върне там.
След това негостоприемно посрещане „Царят на кеча“ продължава с обиколките, за да срещне най- способните борци във всеки един край на света. Участва в турнири в Бразилия и Аржентина, Китай, Южна Африка и Кения, Австралия и Нова Зеландия. Особени трудности среща, изправяйки се срещу източните борци, чийто стил на борба е много различен от познатия му. Все пак Ван Фу се превръща в поредната „жертва“ с внушителен прякор, която българинът сломява. Китаецът е известен в родината си като „Геният на борбата“, но дори и това не е достатъчно, за да се противопостави на Колов.
В този момент той вече е придобил световна слава и е готов да стъпи и формално на световния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат само веднъж през 1925 година и той нанася една от малкото загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си шампионът се крие и така и не събира смелост да се изправи отново на тепиха срещу българина. Този страх оставя знаменития Колов само с титлата Европейския шампион. Спечелва я през 1936 година в Париж срещу „Човека с хилядата хватки“ Анри Деглан. Между двамата съществува отколешно съперничество, съпътствано от уважително отношение и приятелство. В света на борбата Дан Колов се ползва с уважение и сред останалите си съперници. Той си го е спечелил с коректността си в схватките и в отношенията си извън тепиха.
Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го световно известен, за нас българите тя не е основното негово достойнство. Колкото и да е странно, човекът, считан за една от най-големите легенди в историята на борбата, успява да надхвърли своите професионални успехи с дейността си извън ринга. Спортната кариера, направила бореца милионер, позволява на Колов да разгърне напълно щедростта си и голямото си сърце. Нито световната слава, нито милионите долари, нито годините в странство успяват да променят снажния добряк. „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село.
И в “американския” период от живота му и след бленуваното завръщане в родината, Колов е един от най-големите дарители. Без щателен подбор той раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и държавата. Единственото ограничение в щедростта на „Балканския лъв“ е съсредоточаването на благотворителността изцяло в полза на български каузи. През 1933 година във фокуса на цяла Европа са трима българи. В жертва на националсоциалистическата пропаганда се превръща Георги Димитров, обвиняем в Лайпцигския процес. Дан Колов не остава безучастен: „Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис“. Изглеждащата невъзможна от днешна гледна точка позиция, която не взима под внимание политическите убеждения на хората, е подплатена и с действия: Борецът дарява 500 000 лева от личното си състояние на цар Борис за закупуване на самолет, който трябва да се използва от българските пощи. Заедно с неговия приятел Хари Стоев подпомагат изграждането на военното летище в Горна Оряховица. След смъртта на друга легенда в българската борба - Никола Петров, Дан Колов дарява значителна сума на затрудненото му семейство. Целият хонорар от победата над Чарли Сантен Колов дарява на българските студенти.
Благотворителността е само едната страна на помощта, която Колов се опитва да оказва. През 1936 година в София той създава школа по борба, носеща неговото име. Желанието на българската публика да види своя идол на родна земя също е осъществено. Излиза на тепиха в няколко български града, побеждавайки във всеки един от тях. Последният двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на близките си. Той е твърдял, „мен болест не може да ме стопи“. Това твърдение подхранва версията, че той е бил умишлено и продължително тровен от френски лекари, но тя си остава само теза. В чест на неговата космическа сила гробът му е разположен с лице към Балкана – акт, който равнопоставя и среща бореца с планината.
Животът на този велик българин е толкова драматичен и поучителен, че прилича повече на сценарий за филм. Житейският път на Дан Колов напомня сюжета на кинокласиката „Роки“, пресъздаващ живота на млад боксьор с имигрантско потекло в Америка, който успява да се превърне в легенда. Сценаристът Силвестър Сталоун обаче със сигурност не е проявил достатъчно въображение, защото сценарият на филма трудно би бил съпоставен с реалния живот на Колов. Може би, ако Сталоун някак беше узнал за историята на Дан Колов, сега „Роки“ би носил името „Дан“ и филмът щеше да започва с уточнението: „Създаден по действителен случай“...
Apoyo
han TervelMycroftAlcekZVEARComentarios (4)
Велик!
Легенда
о7
„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“ репликата я казва, когато разбира, че парите които изпратил на беден съселянин били използвани да си купи въпросният файтон и да си купи нова къща, въпреки че продължавал да живее бедно.