Publicado en Bulgaria - Interacciones sociales y entretenimiento - 08 Oct 2019 23:56 - 1
Автор
Евгений Натов
Всички обичаме да пътуваме и да откриваме света. Но и България крие не едно и две бижута - градчета и природни забележителности, до които можем да стигнем, при това без да са необходими значителни финансови средства. Малката територия и близките разстояния правят пътешествието из страната ни лесно и приятно.
Габрово е познат и не, в който любознателният пътешественик може да открие своите "тихи" места. Градът е родно място на много бележити личности - 26 професори, 17 генерала, 12 министри, 2 войводи, 2 подвоеводи, 15 четници, 138 опълченци, 5 първи инженери в България (машинен, електроинженер, корабостроителен, текстилен и трикотажен).
Жителите на Габрово се гордеят с "Осемте чудеса", които са събрани в един полушеговит списък от "забележителности".
"Паметник в реката" - паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра (третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм. Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.
"Кораб в гората" - сградата на болницата за белодробни заболявания, която има формата на кораб. Построена е от габровския индустриалец Пенчо Семов. Намира се в гориста местност в кв. "Дядо Дянко". Габровци я наричат "Парахода".
"Дърво насред пътя" - столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача, на ул. "Скобелевска".
"Стълба за никъде" - стъпала сред дърветата, в близост до Дома на културата.
"Планета Габрово" (Астероид 2206-Габрово) - открита е малка планета, кръстена Габрово и регистрирана под № 2206.
"Три мадами под водата" - композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел "Янтра".
"Конниците", които са на покрива на Дома на културата "Емануил Манолов".
"Два моста" един до друг над реката. Баевият мост.
Га̀брово е град в Централна България, разположен по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Старапланина. В непосредствена близост до него, е местността Узана, в която е локализиран географския център на България. Общо 91 904 габровци се радват на възможността да живеят в китния планински град. Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово-Царева ливада. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).
Първото известно име на селището - Габрува, е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава, е от 1704 година. В него се иска разрешение за ремонт на църквата "Св. Петка" и се казва, че "тя е наша от завоюването до ден днешен". Наименованието идва от дървото габър.
Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.). Превърнал се в "българския Манчестър", в града се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието. Двамата стават родоначалници на дългосрочни габровско-немски отношения. Началото е поставено през декември 1881 г. в град Кемниц (Германия).
Кулминацията, в които е немското консулство в Габрово с консули Васил Карагьозов (1926-1933 г.) и Кольо Карагьозов (1934-1935 г.).
През 1860 г. Габрово е обявено за град. Пътешественикът Феликс каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век "е една голяма работилница" и че е "град, който живее от водата", имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името "Габровени".
Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми.
Часовниковата кула в Габрово е построена през 1835 г. на площад "1 май 1876 г." От 1959 г. е регистрирана като паметник на културата. Кулата е изградена за 6 месеца с доброволния труд на населението на Габрово и с пари от габровския еснаф. Нейното откриване е на 11 март,, а на 1 юли е монтирана камбаната. За да се получи разрешение за нейното построяване, майсторите на кулата слагат на върха полумесец за възхвала на Аллах. През 1920 г. полумесецът е повреден от гръмотевица. Кулата е реставрирана през 1965-1967 г., а през 80-те
години е реставриран и часовниковият механизъм от Илия Ковачев. Поради липса на поддръжка през последните десетилетия, часовниковият механизъм не работи добре.
Общата височина на кулата е 27.7 метра. Основата ѝ има квадратна форма с дължина на страните 5.3 м, а дебелината на зида е 1 метър. Височината на най-долната част, изградена от неизмазани камъни е 13.7метра. Над нея е изградена шестъгълна призма с височина 7.5 метра. Тя е измазана и на нея се намира цефурблатът на часовника. Най-горната част представлява конусообразен покрив, обшит с ламарина, носен от 6 колони, в който се намира камбаната. Тя е произведена във Виена през 1792 година. Камбаната е поставена на 1 юни 1835 г., а на нея е изписано "Mich Goss Iohann Georg Fielgrader in Wien anno 1792".
В основата на кулата има две чешми - от южната и от западната страна, като в днешно време е останала само тази от западната страна - "конашката чешма", а над нея е изработен гербът на Габрово. В южната страна на основата е запазен надпис на османотурски език от часовниковата кула от 1811 година. Първоначално времето се отмерва единствено с ударите на камбаната. През 1882 г. е поставен циферблат, който е заменен с по-голям през 1902-а. Минчо Кънев изработва дървен макет на допълнителния механизъм за движение на стрелките, който е изкован от желязо от Матю Иванов. Това става по указания на часовникаря Михаил Артин Бояджиян. Часовниковият механизъм се задвижва от два каменни топуза, всеки от който тежи около 30 кг, свързани с телено въже. Циферблатът е с квадратна форма и с римки цифри, размерите му са 82 на 82 сантиметра.
И след Освобождението през 1878 г. Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището "българският Манчестър". Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
Евгений Натов
Всички обичаме да пътуваме и да откриваме света. Но и България крие не едно и две бижута - градчета и природни забележителности, до които можем да стигнем, при това без да са необходими значителни финансови средства. Малката територия и близките разстояния правят пътешествието из страната ни лесно и приятно.
Габрово е познат и не, в който любознателният пътешественик може да открие своите "тихи" места. Градът е родно място на много бележити личности - 26 професори, 17 генерала, 12 министри, 2 войводи, 2 подвоеводи, 15 четници, 138 опълченци, 5 първи инженери в България (машинен, електроинженер, корабостроителен, текстилен и трикотажен).
Жителите на Габрово се гордеят с "Осемте чудеса", които са събрани в един полушеговит списък от "забележителности".
"Паметник в реката" - паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра (третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм. Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.
"Кораб в гората" - сградата на болницата за белодробни заболявания, която има формата на кораб. Построена е от габровския индустриалец Пенчо Семов. Намира се в гориста местност в кв. "Дядо Дянко". Габровци я наричат "Парахода".
"Дърво насред пътя" - столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача, на ул. "Скобелевска".
"Стълба за никъде" - стъпала сред дърветата, в близост до Дома на културата.
"Планета Габрово" (Астероид 2206-Габрово) - открита е малка планета, кръстена Габрово и регистрирана под № 2206.
"Три мадами под водата" - композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел "Янтра".
"Конниците", които са на покрива на Дома на културата "Емануил Манолов".
"Два моста" един до друг над реката. Баевият мост.
Га̀брово е град в Централна България, разположен по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Старапланина. В непосредствена близост до него, е местността Узана, в която е локализиран географския център на България. Общо 91 904 габровци се радват на възможността да живеят в китния планински град. Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово-Царева ливада. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).
Първото известно име на селището - Габрува, е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава, е от 1704 година. В него се иска разрешение за ремонт на църквата "Св. Петка" и се казва, че "тя е наша от завоюването до ден днешен". Наименованието идва от дървото габър.
Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.). Превърнал се в "българския Манчестър", в града се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието. Двамата стават родоначалници на дългосрочни габровско-немски отношения. Началото е поставено през декември 1881 г. в град Кемниц (Германия).
Кулминацията, в които е немското консулство в Габрово с консули Васил Карагьозов (1926-1933 г.) и Кольо Карагьозов (1934-1935 г.).
През 1860 г. Габрово е обявено за град. Пътешественикът Феликс каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век "е една голяма работилница" и че е "град, който живее от водата", имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името "Габровени".
Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми.
Часовниковата кула в Габрово е построена през 1835 г. на площад "1 май 1876 г." От 1959 г. е регистрирана като паметник на културата. Кулата е изградена за 6 месеца с доброволния труд на населението на Габрово и с пари от габровския еснаф. Нейното откриване е на 11 март,, а на 1 юли е монтирана камбаната. За да се получи разрешение за нейното построяване, майсторите на кулата слагат на върха полумесец за възхвала на Аллах. През 1920 г. полумесецът е повреден от гръмотевица. Кулата е реставрирана през 1965-1967 г., а през 80-те
години е реставриран и часовниковият механизъм от Илия Ковачев. Поради липса на поддръжка през последните десетилетия, часовниковият механизъм не работи добре.
Общата височина на кулата е 27.7 метра. Основата ѝ има квадратна форма с дължина на страните 5.3 м, а дебелината на зида е 1 метър. Височината на най-долната част, изградена от неизмазани камъни е 13.7метра. Над нея е изградена шестъгълна призма с височина 7.5 метра. Тя е измазана и на нея се намира цефурблатът на часовника. Най-горната част представлява конусообразен покрив, обшит с ламарина, носен от 6 колони, в който се намира камбаната. Тя е произведена във Виена през 1792 година. Камбаната е поставена на 1 юни 1835 г., а на нея е изписано "Mich Goss Iohann Georg Fielgrader in Wien anno 1792".
В основата на кулата има две чешми - от южната и от западната страна, като в днешно време е останала само тази от западната страна - "конашката чешма", а над нея е изработен гербът на Габрово. В южната страна на основата е запазен надпис на османотурски език от часовниковата кула от 1811 година. Първоначално времето се отмерва единствено с ударите на камбаната. През 1882 г. е поставен циферблат, който е заменен с по-голям през 1902-а. Минчо Кънев изработва дървен макет на допълнителния механизъм за движение на стрелките, който е изкован от желязо от Матю Иванов. Това става по указания на часовникаря Михаил Артин Бояджиян. Часовниковият механизъм се задвижва от два каменни топуза, всеки от който тежи около 30 кг, свързани с телено въже. Циферблатът е с квадратна форма и с римки цифри, размерите му са 82 на 82 сантиметра.
И след Освобождението през 1878 г. Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището "българският Манчестър". Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
Apoyo
Alceksatoru1satoru1satoru1satoru1satoru1LutrakDadyDGreat DemonTaurusTaurusTaurusVAGAbundomihouComentarios (1)
Покрай Габрово има едно кварталче Куката мисля че в с.Поповци, които предполагам че имат много повече природни чудеса от колкото в това Габрово