Publicado en Bulgaria - Interacciones sociales y entretenimiento - 31 Oct 2018 13:31 - 0
Българският революционен централен комитет (БРЦК) (по правопис от 1870 г.: Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена във румънския град Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Любен Каравелов. На общо събрание в Букурещ през 1872 г. за председател на Българският революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868–1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:
Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ.
При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.
БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на „южнославянска или дунавска федерация“ от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен.
Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.
Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.
За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация.
Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация.
В резултат на авантюристичните действия на Димитър Общи, който необмислено ограбва орханийската хазна (данъчните постъпления от Орханийската кааза) в прохода Арабаконак, върху вътрешната революционна организация е нанесен удар, който се отразява тежко и върху самия Български революционен централен комитет (БРЦК). Заловени са редица революционери, сред които и Левски, който е осъден на смърт и обесен в София през 1873 г.
След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти.
През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на Панайот Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на Панайот Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.
През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя за следващ заместник на Васил Левски в Българско Стефан Стамболов. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Любен Каравелов, Киряк Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура в него. Функциите на ЦК в българските земи поема Русенският революционен комитет.
След закриване на Общото събрание Стефан Стамболов се прехвърля в българските земи и установява контакт с някои от старите революционни комитети.
В края на декември 1874 г. между членовете на БРЦК настъпва сериозно разногласие по въпроса за насоките на неговата бъдеща дейност, в резултат на което през лятото на 1875 г. Любен Каравелов е отстранен от неговите редове. Революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев. Той става и редактор на неговия печатен орган – в. „Знаме“.
През 1875 г. започва третият период в съществуването на БРЦК. Най-силно влияние върху неговата дейност по това време оказват радикално-революционните възгледи на Христо Ботев.
През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина, което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание и в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в Старозагорско, Шуменско и Търновско (известно е като Старозагорско въстание – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.
В края на 1875 г., в разгара на Източната криза (1875 – 1878 г.), привържениците на революционните действия изграждат Гюргевския революционен комитет, който на практика е продължение на Българския революционен централен комитет след провала на събитията в Старозагорско.
Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което е Априлското въстание през 1876 година.
Идеологически и практически наследници на БРЦК след Освобождението са Вътрешната македоно-одринска революционна организация (бореща се след Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. за освобождението на Македония и Одринско и присъединяването им към свободна България), Вътрешната тракийска революционна организация (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Беломорска Тракия и присъединяването ѝ към свободна България), Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“ (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Западните покрайнини и присъединяването им към свободна България) и Вътрешната добруджанска революционна организация (бореща се от 1923 г. за освобождението на Северна и Южна Добруджа и присъединяването им към свободна България).
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The Bulgarian Revolutionary Central Committee (BRCC) (by spelling from 1870: Bulgarian Revolutionary Central Committee) is an organization of the Bulgarian National Revolutionary Movement, established in the Romanian city of Bucharest, in order to propagate revolutionary ideas and to prove istance for the political and conceptual preparation of the Bulgarian national revolution. The Bulgarian Revolutionary Central Committee is a successor to the ideas of Georgi Rakovski, who initiated the organized Bulgarian national revolutionary movement.
The Bulgarian Revolutionary Central Committee was established in 1869 (old style) or in 1870 (in a new style) by Lyuben Karavelov. At a general meeting in Bucharest in 1872 Luben Karavelov was elected chair of the Bulgarian Revolutionary Central Committee. The idea of establishing a single management center arose after the dissolution of the Second Bulgarian Legion of Georgi Rakovski in May and the defeat of the detachment of Hadzhi Dimitar and Stefan Karadzha in July 1868. Then part of the former Secret Central Committee (TBC) the proponents of the revolutionary ideas of Georgi Rakovski laid the foundations of the Young Bulgaria group and with the support of the group in 1868-1869, Vasil Levski took the first two tours on the Bulgarian lands and the establishment of revolutionary committees in them.
The BRCS program was first published in the Narodno Delo (August 1870) Russian emigration magazine, and then on the pages of the Svoboda newspaper (October same year). In the most developed form, it is presented in the Bulgarian Voice brochure, also published in 1870, proclaiming the following ideas:
The ultimate goal of the Bulgarian National Revolutionary Movement is the achievement of the political liberation of the Bulgarian people.
In accomplishing this task, he relies only on his own powers. The interference of external factors is most clearly rejected.
The policy of co-ordination of the Bulgarian chorbadji with the Ottoman authorities has been severely judged.
The BRRC wishes for democratic governance of the liberated Bulgarian state.
Lyuben Karavelov's idea of establishing good neighborly relations with all Balkan peoples, especially with the Serbian and Romanian ones, and creating a "South Slavic or Danubian Federation" by Bulgarians, Serbs and Romanians, each retaining its internal self-government and national sovereignty. A Swiss model of this federation is openly mentioned.
In connection with the activation of the National Revolutionary Struggle in 1870, two centers were created in the BRC: external and internal.
The first is based in Bucharest and has the task of developing revolutionary propaganda and uniting the forces of Bulgarian emigration. Luben Karavelov was appointed as its leader.
The second, called the Bulgarian Revolutionary Central Committee (BNRC) in the Bulgarian or the Progressive Government, is headed by Vasil Levski. He directs his activities in the Bulgarian lands where Levsky unfolds a tireless activity to build the foundations of the internal organization.
In order to bring unity to the revolutionary activity from 29 April to 4 May 1872, a General Assembly is held in Bucharest, where a new program and statutes are discussed and adopted. The drafting, entitled "The Workers' Order for the Liberation of the Bulgarian People", was elaborated by Vasil Levski and affirmed the internal revolutionary organization he established.
Taking into account the conditions in the Bulgarian lands and the international situation in the Balkans, the General Assembly of the Bulgarian Red Cross (BNRC) decides to move to immediate revolutionary actions. Vasil Levski was appointed chief apostle in Northern Bulgaria, Thrace and Macedonia, and with a power of attorney, he returned to the Bulgarian lands and continued the construction of the internal organization.
As a result of the adventurous actions of Dimitar General, who rampantly rob the Orkhanika treasury (the tax proceeds from the Orhanika caisa) in the Arakonakak P, an internal strike was struck on the internal revolutionary organization, which also seriously affects the Bulgarian Revolutionary Central Committee. A number of revolutionaries have been arrested, including Levsky, who was sentenced to death and hanged in Sofia in 1873.
After the hanging of Vasil Levski there is a new period in the activity of the committee. Several attempts are being made to restore the internal organization in the Bulgarian lands. In April 1873, Atanas Uzunov was appointed deputy to the Apostle, but he did not manage to develop any particular activity, as it soon fell into the hands of the Ottoman authorities.
In the autumn of the same year the Central Committee of the Interior took over the Tarnovo Private Revolutionary Committee. With the help of Panayot Hitov, he attempted to establish contact with the Serbian government, despite the fact that there was no agreement between the BRICs in Bucharest. As a result of Panayot Hitov's influence in the revolutionary organization, the tactical tactics began to be re-enforced. However, the idea of building an internal organization is not abandoned.
In August 1874, at the initiative of the Revolutionary Committee of Tarnovo and Russe, a new General Assembly was held in Bucharest, which appointed the next deputy of Vasil Levski in Bulgarian Stefan Stambolov. In the leadership of the Committee itself in Bucharest, along with Lyuben Karavelov, Kiriak Tsankov and others, Hristo Botev came in, who later emerged as a central figure in it. The functions of the Central Committee in the Bulgarian lands are umed by the Rousse Revolutionary Committee.
After the closure of the General Assembly, Stefan Stambolov transferred to the Bulgarian lands and established contact with some of the old revolutionary committees.
At the end of December 1874, there was a serious disagreement between the members of the BRCC on the direction of his future activities, as a result of which in the summer of 1875 Lyuben Karavelov was removed from his lines. The revolutionary propaganda is igned to Hristo Botev. He also became an editor of his printing authority - Flagge.
In 1875, the third period of existence of the BRC began. The strongest influence on his activity at that time was the radical-revolutionary views of Hristo Botev.
In the summer of the same year a revolt in Bosnia and Herzegovina broke out, prompting the leaders of the BRCS to immediately organize an uprising in the Bulgarian lands. An active activity is being developed for its preparation. For various reasons, it exploded prematurely in the autumn of 1875 and was limited only to Stara Zagora, Shumen and Turnovo (known as Stara Zagora Uprising - 1875). His failure led to a new crisis in the Bulgarian Revolutionary Central Committee, as a result of which Hristo Botev resigned. Shortly thereafter, the committee itself is breaking up.
At the end of 1875, in the midst of the Eastern crisis (1875-1878), the supporters of the revolutionary actions were building the Gurgge Revolutionary Committee, which is in fact a continuation of the Bulgarian Revolutionary Central Committee after the failure of the Stara Zagora events.
The construction of the Bulgarian Revolutionary Central Committee (BRC) marks the last and highest stage in the organized national revolutionary movement of the Bulgarian people, the peak of which is the April Uprising in 1876.
The ideological and practical heirs of the BRIC after the Liberation were the Internal Macedonian-Odrin Revolutionary Organization (struggling after the Berlin Congress of the summer of 1878 for the liberation of Macedonia and the Adrianople and their accession to free Bulgaria), the Internal Thracian Revolutionary Organization (struggling after the Neuilly dictate of 1919 for the liberation of Aegean Thrace and its accession to free Bulgaria), the West Western revolutionary organization "Vartop" (struggling after the Neuilian dictate of 1919 for the liberation of the western suburbs and their accession to free Bulgaria) and the Internal Revolutionary Organization of Dobrudzha (struggling since 1923 for the liberation of Northern and Southern Dobrudja and their accession to free Bulgaria).
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Любен Каравелов. На общо събрание в Букурещ през 1872 г. за председател на Българският революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868–1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:
Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ.
При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.
Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.
БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.
Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на „южнославянска или дунавска федерация“ от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.
Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен.
Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.
Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.
За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация.
Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация.
В резултат на авантюристичните действия на Димитър Общи, който необмислено ограбва орханийската хазна (данъчните постъпления от Орханийската кааза) в прохода Арабаконак, върху вътрешната революционна организация е нанесен удар, който се отразява тежко и върху самия Български революционен централен комитет (БРЦК). Заловени са редица революционери, сред които и Левски, който е осъден на смърт и обесен в София през 1873 г.
След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти.
През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на Панайот Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на Панайот Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.
През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя за следващ заместник на Васил Левски в Българско Стефан Стамболов. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Любен Каравелов, Киряк Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура в него. Функциите на ЦК в българските земи поема Русенският революционен комитет.
След закриване на Общото събрание Стефан Стамболов се прехвърля в българските земи и установява контакт с някои от старите революционни комитети.
В края на декември 1874 г. между членовете на БРЦК настъпва сериозно разногласие по въпроса за насоките на неговата бъдеща дейност, в резултат на което през лятото на 1875 г. Любен Каравелов е отстранен от неговите редове. Революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев. Той става и редактор на неговия печатен орган – в. „Знаме“.
През 1875 г. започва третият период в съществуването на БРЦК. Най-силно влияние върху неговата дейност по това време оказват радикално-революционните възгледи на Христо Ботев.
През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина, което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание и в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в Старозагорско, Шуменско и Търновско (известно е като Старозагорско въстание – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.
В края на 1875 г., в разгара на Източната криза (1875 – 1878 г.), привържениците на революционните действия изграждат Гюргевския революционен комитет, който на практика е продължение на Българския революционен централен комитет след провала на събитията в Старозагорско.
Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което е Априлското въстание през 1876 година.
Идеологически и практически наследници на БРЦК след Освобождението са Вътрешната македоно-одринска революционна организация (бореща се след Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. за освобождението на Македония и Одринско и присъединяването им към свободна България), Вътрешната тракийска революционна организация (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Беломорска Тракия и присъединяването ѝ към свободна България), Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“ (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Западните покрайнини и присъединяването им към свободна България) и Вътрешната добруджанска революционна организация (бореща се от 1923 г. за освобождението на Северна и Южна Добруджа и присъединяването им към свободна България).
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
The Bulgarian Revolutionary Central Committee (BRCC) (by spelling from 1870: Bulgarian Revolutionary Central Committee) is an organization of the Bulgarian National Revolutionary Movement, established in the Romanian city of Bucharest, in order to propagate revolutionary ideas and to prove istance for the political and conceptual preparation of the Bulgarian national revolution. The Bulgarian Revolutionary Central Committee is a successor to the ideas of Georgi Rakovski, who initiated the organized Bulgarian national revolutionary movement.
The Bulgarian Revolutionary Central Committee was established in 1869 (old style) or in 1870 (in a new style) by Lyuben Karavelov. At a general meeting in Bucharest in 1872 Luben Karavelov was elected chair of the Bulgarian Revolutionary Central Committee. The idea of establishing a single management center arose after the dissolution of the Second Bulgarian Legion of Georgi Rakovski in May and the defeat of the detachment of Hadzhi Dimitar and Stefan Karadzha in July 1868. Then part of the former Secret Central Committee (TBC) the proponents of the revolutionary ideas of Georgi Rakovski laid the foundations of the Young Bulgaria group and with the support of the group in 1868-1869, Vasil Levski took the first two tours on the Bulgarian lands and the establishment of revolutionary committees in them.
The BRCS program was first published in the Narodno Delo (August 1870) Russian emigration magazine, and then on the pages of the Svoboda newspaper (October same year). In the most developed form, it is presented in the Bulgarian Voice brochure, also published in 1870, proclaiming the following ideas:
The ultimate goal of the Bulgarian National Revolutionary Movement is the achievement of the political liberation of the Bulgarian people.
In accomplishing this task, he relies only on his own powers. The interference of external factors is most clearly rejected.
The policy of co-ordination of the Bulgarian chorbadji with the Ottoman authorities has been severely judged.
The BRRC wishes for democratic governance of the liberated Bulgarian state.
Lyuben Karavelov's idea of establishing good neighborly relations with all Balkan peoples, especially with the Serbian and Romanian ones, and creating a "South Slavic or Danubian Federation" by Bulgarians, Serbs and Romanians, each retaining its internal self-government and national sovereignty. A Swiss model of this federation is openly mentioned.
In connection with the activation of the National Revolutionary Struggle in 1870, two centers were created in the BRC: external and internal.
The first is based in Bucharest and has the task of developing revolutionary propaganda and uniting the forces of Bulgarian emigration. Luben Karavelov was appointed as its leader.
The second, called the Bulgarian Revolutionary Central Committee (BNRC) in the Bulgarian or the Progressive Government, is headed by Vasil Levski. He directs his activities in the Bulgarian lands where Levsky unfolds a tireless activity to build the foundations of the internal organization.
In order to bring unity to the revolutionary activity from 29 April to 4 May 1872, a General Assembly is held in Bucharest, where a new program and statutes are discussed and adopted. The drafting, entitled "The Workers' Order for the Liberation of the Bulgarian People", was elaborated by Vasil Levski and affirmed the internal revolutionary organization he established.
Taking into account the conditions in the Bulgarian lands and the international situation in the Balkans, the General Assembly of the Bulgarian Red Cross (BNRC) decides to move to immediate revolutionary actions. Vasil Levski was appointed chief apostle in Northern Bulgaria, Thrace and Macedonia, and with a power of attorney, he returned to the Bulgarian lands and continued the construction of the internal organization.
As a result of the adventurous actions of Dimitar General, who rampantly rob the Orkhanika treasury (the tax proceeds from the Orhanika caisa) in the Arakonakak P, an internal strike was struck on the internal revolutionary organization, which also seriously affects the Bulgarian Revolutionary Central Committee. A number of revolutionaries have been arrested, including Levsky, who was sentenced to death and hanged in Sofia in 1873.
After the hanging of Vasil Levski there is a new period in the activity of the committee. Several attempts are being made to restore the internal organization in the Bulgarian lands. In April 1873, Atanas Uzunov was appointed deputy to the Apostle, but he did not manage to develop any particular activity, as it soon fell into the hands of the Ottoman authorities.
In the autumn of the same year the Central Committee of the Interior took over the Tarnovo Private Revolutionary Committee. With the help of Panayot Hitov, he attempted to establish contact with the Serbian government, despite the fact that there was no agreement between the BRICs in Bucharest. As a result of Panayot Hitov's influence in the revolutionary organization, the tactical tactics began to be re-enforced. However, the idea of building an internal organization is not abandoned.
In August 1874, at the initiative of the Revolutionary Committee of Tarnovo and Russe, a new General Assembly was held in Bucharest, which appointed the next deputy of Vasil Levski in Bulgarian Stefan Stambolov. In the leadership of the Committee itself in Bucharest, along with Lyuben Karavelov, Kiriak Tsankov and others, Hristo Botev came in, who later emerged as a central figure in it. The functions of the Central Committee in the Bulgarian lands are umed by the Rousse Revolutionary Committee.
After the closure of the General Assembly, Stefan Stambolov transferred to the Bulgarian lands and established contact with some of the old revolutionary committees.
At the end of December 1874, there was a serious disagreement between the members of the BRCC on the direction of his future activities, as a result of which in the summer of 1875 Lyuben Karavelov was removed from his lines. The revolutionary propaganda is igned to Hristo Botev. He also became an editor of his printing authority - Flagge.
In 1875, the third period of existence of the BRC began. The strongest influence on his activity at that time was the radical-revolutionary views of Hristo Botev.
In the summer of the same year a revolt in Bosnia and Herzegovina broke out, prompting the leaders of the BRCS to immediately organize an uprising in the Bulgarian lands. An active activity is being developed for its preparation. For various reasons, it exploded prematurely in the autumn of 1875 and was limited only to Stara Zagora, Shumen and Turnovo (known as Stara Zagora Uprising - 1875). His failure led to a new crisis in the Bulgarian Revolutionary Central Committee, as a result of which Hristo Botev resigned. Shortly thereafter, the committee itself is breaking up.
At the end of 1875, in the midst of the Eastern crisis (1875-1878), the supporters of the revolutionary actions were building the Gurgge Revolutionary Committee, which is in fact a continuation of the Bulgarian Revolutionary Central Committee after the failure of the Stara Zagora events.
The construction of the Bulgarian Revolutionary Central Committee (BRC) marks the last and highest stage in the organized national revolutionary movement of the Bulgarian people, the peak of which is the April Uprising in 1876.
The ideological and practical heirs of the BRIC after the Liberation were the Internal Macedonian-Odrin Revolutionary Organization (struggling after the Berlin Congress of the summer of 1878 for the liberation of Macedonia and the Adrianople and their accession to free Bulgaria), the Internal Thracian Revolutionary Organization (struggling after the Neuilly dictate of 1919 for the liberation of Aegean Thrace and its accession to free Bulgaria), the West Western revolutionary organization "Vartop" (struggling after the Neuilian dictate of 1919 for the liberation of the western suburbs and their accession to free Bulgaria) and the Internal Revolutionary Organization of Dobrudzha (struggling since 1923 for the liberation of Northern and Southern Dobrudja and their accession to free Bulgaria).
Apoyo
Comentarios (0)