Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 28 Oct 2019 23:35 - 2
Барон Сейго Ямадзава – японският самурай, сражавал се за свободата на България
Автор: Марио Мишев
Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е събитие от изключителна важност за българската история. Учените са единодушни, че нейният изход е решен от битката за Плевен. Тази няколкомесечна епопея привлича вниманието на целия свят, а историята веднага се превръща в легенда, разказвана от уста на уста.
Пътят до успеха при Плевен е дълъг и труден. Труден, защото половината от руснаците, загубили живота си по време на войната, загиват именно по време на тази тежка операция. В крайна сметка обаче, останал без провизии, Осман паша прави на 10 декември отчаян опит за пробив на обсадата. Натискът на турците е яростен, но безуспешен и виждайки безизходното положение, маршалът нарежда да се развее бял флаг. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
Наред с руските воини, в тази славна епопея се сражават и чужденци. И докато е всеизвестно, че румънци участват в битката и дори общото командване формално е поверено на крал Карол, то присъствието на японец на бойното поле би било абсолютна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай.
За тази история се знае наистина малко. Информацията е оскъдна, но според Енциклопедия на японските благородници със съставител Джурен Цуцуи, издадена през 1911 година, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава.
Сейго Ямадзава е родом от префектура Кагошима. Днес провинцията е с население от близо 2 милиона души и се намира в южната част на страната. Той е потомствен аристократ, бидейки най-голям син на Ямазава Джудайю – самурай от провинция Сатсума.
През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, известен с откровения си и твърд характер, отива в Киото и участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу (района на сегашната префектура Ямагучи). По това време в Япония цари истинска гражданска война, а семейството заема страната на императора-реформатор Мейджи (неговото управление е известно като Meiji era – просветителното управление).
Тези събития утвърждават военната кариера на Сейго Ямадзава. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. След многократни успехи на бойното поле, през 1871 година е удостоен с чин майор и заминава да учи военни науки в САЩ, а след това попада във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.И така стигаме до кулминацията на този разказ. През 1877 година Ямадзава заминава като пратеник на Японската императорска армия в Руската императорска армия. По свое желание самураят е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и участва в битката край Плевен. Не е напълнено изяснена ролята му в сраженията, но със сигурност се знае, че не просто оцелява, но е и награден. Получава руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и няколко с румънски отличия.
Преди няколко години, Мария Карадечева – уредник в Историческия музей в Пловдив, разказа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е намерен от комисия от Румелийския период и първоначално е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?
Видимо по нищо не личи, че находката в Пловдивския музей, а именно мечът уакизаши, е бил собственост на героя на настоящия разказ. Върху меча липсва плочката с инициалите на самурая. Дали обаче може да е собственост на друг японец? Едва ли в редиците на руската армия е имало такива.
Във всеки случай, след войната Ямадзава се завръща в Япония и е приет от император Мейджи, на когото докладва за Руско-турската освободителна война. Издигнат е в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант.
През декември 1895 г., заради участието си в Първата японско-китайска война, е награден с титлата барон. Той не успява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване.
През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по традиционни японски спортове, правнук на Сейго Ямадзава.
Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е успяла да обедини хора от две страни, намиращи се така далеч една от друга, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар за него да се знае твърде малко…
Автор: Марио Мишев
Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е събитие от изключителна важност за българската история. Учените са единодушни, че нейният изход е решен от битката за Плевен. Тази няколкомесечна епопея привлича вниманието на целия свят, а историята веднага се превръща в легенда, разказвана от уста на уста.
Пътят до успеха при Плевен е дълъг и труден. Труден, защото половината от руснаците, загубили живота си по време на войната, загиват именно по време на тази тежка операция. В крайна сметка обаче, останал без провизии, Осман паша прави на 10 декември отчаян опит за пробив на обсадата. Натискът на турците е яростен, но безуспешен и виждайки безизходното положение, маршалът нарежда да се развее бял флаг. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
Наред с руските воини, в тази славна епопея се сражават и чужденци. И докато е всеизвестно, че румънци участват в битката и дори общото командване формално е поверено на крал Карол, то присъствието на японец на бойното поле би било абсолютна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай.
За тази история се знае наистина малко. Информацията е оскъдна, но според Енциклопедия на японските благородници със съставител Джурен Цуцуи, издадена през 1911 година, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава.
Сейго Ямадзава е родом от префектура Кагошима. Днес провинцията е с население от близо 2 милиона души и се намира в южната част на страната. Той е потомствен аристократ, бидейки най-голям син на Ямазава Джудайю – самурай от провинция Сатсума.
През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, известен с откровения си и твърд характер, отива в Киото и участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу (района на сегашната префектура Ямагучи). По това време в Япония цари истинска гражданска война, а семейството заема страната на императора-реформатор Мейджи (неговото управление е известно като Meiji era – просветителното управление).
Тези събития утвърждават военната кариера на Сейго Ямадзава. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. След многократни успехи на бойното поле, през 1871 година е удостоен с чин майор и заминава да учи военни науки в САЩ, а след това попада във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.И така стигаме до кулминацията на този разказ. През 1877 година Ямадзава заминава като пратеник на Японската императорска армия в Руската императорска армия. По свое желание самураят е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и участва в битката край Плевен. Не е напълнено изяснена ролята му в сраженията, но със сигурност се знае, че не просто оцелява, но е и награден. Получава руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и няколко с румънски отличия.
Преди няколко години, Мария Карадечева – уредник в Историческия музей в Пловдив, разказа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е намерен от комисия от Румелийския период и първоначално е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?
Видимо по нищо не личи, че находката в Пловдивския музей, а именно мечът уакизаши, е бил собственост на героя на настоящия разказ. Върху меча липсва плочката с инициалите на самурая. Дали обаче може да е собственост на друг японец? Едва ли в редиците на руската армия е имало такива.
Във всеки случай, след войната Ямадзава се завръща в Япония и е приет от император Мейджи, на когото докладва за Руско-турската освободителна война. Издигнат е в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант.
През декември 1895 г., заради участието си в Първата японско-китайска война, е награден с титлата барон. Той не успява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване.
През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по традиционни японски спортове, правнук на Сейго Ямадзава.
Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е успяла да обедини хора от две страни, намиращи се така далеч една от друга, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар за него да се знае твърде малко…
Support
BardokvaAlcekhan Tervelhan Tervel
