This website uses cookies

We use cookies and other tracking technologies to improve your browsing experience on our website, to show you personalized content and targeted ads, to analyze our website traffic, and to understand where our visitors are coming from. By continuing to use our website, you agree to our Privacy Policy.

Виц

A333 - Newspaper from Bulgaria -

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 25 Oct 2019 09:14 - 3

Автор: Йордан Василев

През 818 г. князете на славянските племена тимочани и абодрити, които населяват пограничните райони на България с франките, обявяват, че се отцепват от канството и преминават към империята. Кан Омуртаг пътува една седмица до техните земи и им припомня, че баща му Крум Страшни ги е освободил от аварите, а те са му обещали вечна вярност. Князете на тимочаните и абодритите признават това, но казват, че не дължат нищо на Омуртаг, се канят да преминат към императора, защото той им е обещал, че ще ги освободи от данъци и военна повинност. Две седмици Омуртаг престоява в техните земи, но не успява да ги убеди да се откажат от намеренията си. Затова провожда пратеници при франкския император Людовик Благочестиви с послание той да откаже да приеме тимочаните и абодритите в своята страна.

Според Омуртаг това е нарушаване на споразумението, което техните бащи – хан Крум и император Карл, са сключили, а именно границата между двете държави да бъде при Пеща, а земите на тимочаните и абодритите са на повече от 100 км отсам нея, в българско. Българският владетел бил склонен Людовик да приеме двете славянски племена, но само ако като компенсация му отстъпи Горна Панония, която също е населена със славяни.

Людовик умишлено протака преговорите цели 3 г. През 821 г. съобщава на Омуртаг, че се е допитал до папата и светият отец го е посъветвал да приеме езичниците, а той ще изпрати свещеници, които да ги покръстят в християнство, но за компенсации не казва нищо. Тогава Омуртаг си припомня думите на баща си: „Ако не искаш мира, на ти секира“.

В приготовленията си за превземането на Константинопол Крум е създал корабостроителница в Карвуна. Малко преди смъртта му през 814 г. там са построени 40 гемии, всяка от които може да побере 50-60 войници или 25 конници. Омуртаг решава да ги използва. Нарежда те да се придвижат по Дунав до Белград, а в същото време с 5-хилядна войска, от която 2000 конници, тръгва по суша за там.

След 6 дни в Белград Омуртаговата войска се натоварва на гемиите и по река Драва те се спускат до Долна Панония, където са главните поселища на тимочаните и абодритите. При вида на тази внушителна сила старейшините на двете славянски племена отиват при Омуртаг и му казват, че само техните князе са виновни за измяната, а населението иска да остане в българските предели. Тогава канът отстранява князете от власт и на тяхно място назначава българи за управители.

Той се връща в Плиска, но оставя 500 пешаци и 500 конници на разположение на управителите, за да пазят българската власт. Людовик обаче изпраща свои посланици при Омуртаг и го обвинява, че насилствено е проникнал в негова територия, тъй като вече е приел поданичеството на тимочаните и абодритите, следователно техните земи са част от Франкската империя. Дава му срок 1 месец да изтегли оттам своите управители и войници, иначе ще ги изгони със сила.Омуртаг обаче няма никакво намерение да отстъпва и така се стига до война. През 826 г. Людовик изпраща 8-хилядна  войска, начело със сина му Лотар. Българите, заедно с тимочаните и абодритите, които поддържат оставането си в ханството, ги посрещат при Малък Дунав и им нанасят сериозно поражение.

Това обаче е само началото на войната. През следващата година (827 г.) този път вече 10-хилядна франкска войска, пак под предводителството на Лотар, нахлува в Долна Панония и след няколко успешни битки изтласква българите от нея. Назначените от Омуртаг управители са прогонени и на тяхно място се поставят хора на императора. С променлив успех за двете страни войната продължава още 4 г.

През 831 г. Омуртаг изпраща в Долна Панония 6-хилядна войска, предвождана от първородния му син Енравота. По пътя си присъединява дружините на белградския и браничевския бан, съответно 1700 и 1200 души. В района на Пеща нанася съкрушително поражение на франкската войска, която отново се предвожда от Лотар, когото пленява. Баща му – император Людовик Благочестиви, предлага огромен откуп за него, като същевременно се отказва от претенции към Долна Панония, която признава за българско владение.

Support

Edgehan Tervel

Comments (3)

По времето на Омуртаг също се е разрастнало строителството.
Smile
Вярно е. Ама хан тервел ме замери с ръкавицата за тая война. И ме уцели в топките щото си мислех че Симеон Първи я е водил. Ама щом искаш сега ще пусна и за Омуртаг Строителя