Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 02 Oct 2019 23:52 - 0
Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените. Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете. Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив. Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.
Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия, просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...' Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта. Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки. Запуших й устата с
ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!" Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване. Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий" Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших. Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."
Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.
Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко" Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия, поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица. И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си. Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични (сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели. Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."
Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният в Младост. С лично остъклената тераса.
Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия, Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво. Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана. Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия! Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии. Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа. А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."
Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.
Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга. Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.
Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия, просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...' Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта. Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки. Запуших й устата с
ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!" Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване. Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий" Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших. Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."
Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.
Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко" Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия, поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица. И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си. Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични (сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели. Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."
Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният в Младост. С лично остъклената тераса.
Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"
Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия, Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво. Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана. Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия! Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии. Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа. А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."
Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.
Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга. Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.
Support
Comments (0)