Веднъж Учителят отишъл с един от най-добрите си ученици в голям парк в подножието на планински хълм, където една от най-интересните забележителности бил сложен лабиринт с високи стени.

Учителят предложил на своя ученик да намери изхода на лабиринта. Ученикът се лутал цял ден в плетеницата от пътеки, накрая, изтощен, се свлякъл на земята и заспал. По някое време почувствал, че някой го буди. Отворил очи и видял Учителя, който му казал: „Следвай ме”. Ученикът, почувствал се крайно неловко, че не е успял да изпълни сам задачата, тръгнал след
Учителя. С бърза и уверена крачка наставникът излязъл от лабиринта и продължил напред, като започнал да се изкачва по хълма. Стигнал върха, а щом пристигнал и ученика, Учителят го накарал да погледне надолу. Оттам лабиринтът се вижда като на длан. „Погледни, дали можеш оттук да намериш изхода на лабиринта?”, попитал Учителят. „Е, сега вече е съвсем лесно”, отвърнал ученикът.

„Тогава запомни урока, който получи днес, защото е за една от най-важните тайни в умението да управляваш. Колкото по-добре успееш да се дистанцираш от една ситуация, колкото по-отвисоко можеш да я погледнеш, толкова по-обобщена картина ще видиш и по-лесно ще намериш правилното решение!”