автор: Иво Сиромахов

Искате ли да сме страната на тъпаците?
Българското общество се сеща за учителите само два пъти в годината – веднъж около 24-ти май, когато в социалните мрежи всички възторжено се юрват да вървят с народа възродени, макар че не знаят кой е написал този свещен химн и защо, аджеба науката е слънце; и втори път – в деня на будителите, когато пускат снимки на възрожденци без изобщо да знаят кои са – просто някакви мустакати хора, които са живели някога си и са направили нещо си там…
Но за образованието трябва да се говори всеки ден, защото мащабите на неграмотността вече са катастрофални.
Вижте само как пишат хора, които са завършили училище, а някои дори и университет – вече се смята за обичайно да пишат „сигорно“, „копувам“, „незнам“, „медий“, „емоций“ и т.н. И дори не се срамуват от неграмотността си.
Първосигналните граждани, които реагират емоционално и не обичат да разсъждават, са свикнали да хвърлят цялата вина върху учителите. Дали обаче те са виновни?
Всъщност учителската професия е най-унизената в обществото – българските учители са хора, които едва оцеляват с мизерни заплати, а държавата им казва – вие сте ненужни, вашият труд струва стотинки и няма никаква полза от вас. Разбираемо е властта да разсъждава по този начин, все пак в правителството има само трима образовани министри – Томислав Дончев, Боил Банов и Кирил Ананиев. Другите просто няма как да разберат необходимостта от знания.  Министър-председателят дори се гордее, че е чел само една книга. И не е ясно дали я е дочел…
Най-голяма вина обаче носят родителите. Преобладаващата част от тях са пълни тъпаци и пращат децата си на училище, не за да се учат, а за да им се махнат от главата и да не им се пречкат вкъщи. Те смятат, че учителите са им длъжни. Че трябва не само да образоват, но и да възпитават децата им. А, ако – недай Боже! – посмеят да им пишат двойка, родителите-тъпаци отиват в училище и търсят саморазправа.
Как да работят учителите, когато авторитетът им ежедневно се оспорва от някакви нискочели примати? Как да очакват полагащото им се уважение от учениците, когато те идват в училище със самочувствието на превъзхождаща класа, и се държат агресивно и нагло?
Как очаквате децата ви да станат грамотни и образовани, при положение, че вкъщи пълните главите им само с малоумия – говорите им за  зодии, за предсказанията на леля Ванга и кака Данга, за вредата от ваксините, за ползата от казармата и за задължителната омраза към съседите?
Потресаващо е да чуеш от ученик изречението „ма за кво да го уча тва, ве, то няма да ми трябва в живота“.  Ми да бе, пич, то нищо няма да ти трябва. Нито таблицата за умножение ще ти трябва, нито азбуката ще ти трябва. Я виж майка ти и баща ти колко добре си живеят, без да ги знаят тия неща. Що ти трябва да се затормозяваш…
Такова поколение отглеждате.
В кварталното училище отсреща е записан син на митничар. Всеки ден го докарват две коли с охрана. От какво го пази малоумният му баща? И как ще го опази с тия две коли мутри? Какъв е смисълът от тая демонстрация?
Съгласен съм, че учебниците са много зле написани, програмата е остаряла и  отблъскваща. Но за това учителите нямат вина. За учебниците отговорност носи министерството на образованието и разните там комисии, които одобряват съдържанието. Те трябва да бъдат изритани от комисиите и да им се забрани да припарват до министерството.

Ето какво трябва да се направи незабавно, ако искаме да спрем катастрофата:

   Заплатите на всички учители да бъдат увеличени три пъти.
   За посегателство върху учител и опити за саморазправа да се налага наказание от 20 години затвор.
   Да бъде строго забранено на родителите да влизат в училище, освен ако не са поканени на родителска среща или повикани от учителяь
   Да бъдат изготвени нови учебници в съответствие със съвременната наука. Ако не може да ги измислите, препишете ги от държави с модерно образование като Финландия, Швеция, Германия.
   Да бъдат закрити 90 процента от българските университети. Не може държава с 5 милиона население да има 50 университета. На всички е ясно, че те не дават никакво образование, а са просто търговски дружества, които продават дипломи и осигуряват незаслужени заплати на някакви псевдопреподаватели. 5 университета са напълно достатъчни за България.
   Субсидиите на университетите да не зависят от броя на студентите, а от постиженията им. Основният критерий при оценяването на постиженията е колко от завършилите успяват да се реализират по специалността си.

Това са само първите стъпки.
И те трябва да се извършат спешно.
Освен ако не искаме да сме страната на тъпаците.
Или май вече не ни пука…