This website uses cookies

We use cookies and other tracking technologies to improve your browsing experience on our website, to show you personalized content and targeted ads, to analyze our website traffic, and to understand where our visitors are coming from. By continuing to use our website, you agree to our Privacy Policy.

Юнак

Boikan - Newspaper from Bulgaria -

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 29 Dec 2018 07:01 - 5

Фикция- Нещо измислено; недействителност, нереалност,илюзия, измислица!!!                                     

                                                                            …2… 

Час: 21:43

 Луната макар и не пълна осветява тъмните улички из междусградите през
които се опитваме да стигнем по- бързо до новата бойна линия.Тичахме аз, командира (звяра), трима от „Black Ops“ и двама от Killer Elite. Дали тиямрачни малки улици щяха да са ни преки пътища към другите отряди или към
смъртта? Не знам, но те ни бяха последна надежда макар и доста опасна. Във
всеки един миг можеха да ни прониже дъжд от куршуми през счупените прозорци,
разбитите стенни, дупките в стените, но ние тичахме мисията беше ясна! Събиране
с главната действаща група и отбраняване на ново превзетите територии от града
до момента на следващата мисия! Дъжда беше се усилил и влизаше в очите ни
докато бягахме, целите бяхме подгизнали, подгизнала беше и захапаната цигара на
командира, който още я държеше в устата си сякаш не бе изгаснала. Задава се
края на поредната малка уличка ДЖПС-са на лявата ми ръка показва че крайните
координати са на не по- малко от четири пресечки. Ще
успеем!        
-Спри!- командира ми го каза издърпвайки ме от ъгъла на
пряката.

Падам на земята и в този моментдесетина изстрела правят на сол
част от края на сградата покрай която щяхме да
завием и до която й стена бяхме се скрили. Момичето от отряда ми помага да се
изправя и да заема мястото си редицата. Застана ли сме всички прилепени до
стената в една линия, най- отпреде е командира ни следван от две момчета
с AR-M1, сладураната която одевеме спаси, а сега ме изправи- тя бе
сменила стария си АК-74 с намерен Винторез.
До нея застанах аз (въоръжен с българския AR-M1) и до мен момче с RPG и с
АКС 74 ( АК-74 с сгъваем на страни приклад), последен бемомче с
картечница ПК.       
 
          -Дайте ми огледало! – след тия думи на
капитанавсички автоматично погледнахме към единственото момиче при
нас.
         -Какво? Да не мислите че ще си нося огледалото повреме на
битката? Да не съм някаква кифла?- сърдито се троска колежката и се
цупи.
         -Е имаш ли?- Я пита едно от момчетата.
         -Имам- с лек засрамен глас го казва- Но да не миго счупите!- Подава розовото
огледалце на командира.Той си го връзва с парче паракорд от гривната си
за щика иго показва ниско до завоя на сградата за да види какво ни чака.
И след две секунди изстрел счупва огледалото и върха на щика.
         -НОЖА МИ!
        -ОГЛЕДАЛОТО МИ! В един глас изкрещяват капитана и сладураната,
и след това започва кавга по между им!
         -Може ли да кажа нещо- едно от момчетата сеопитва да ги укроти.
         -НЕ!- в един тон му се сопват.
         -Но там ни чака картечница!
         -Млъкни! Това е заповед. – с тези думи командираспира мрънкането на колежката и
продължава.
         -По- добре огледалото ти от колкото телефона на къртицата в десния му джоб на крачола!
        -Сега, тия са двама до колкото видях в сградата от среща и стрелят през прозорец на първия
етаж. На вярно са изоставени от своите в тила на врага и понеже нямат път за бягство са решили да се окопаят на
това място. Щом стрелят по нас са решили да се бият до смърт отколкото да се предадат.
Е ние няма да им дадем да си отидат с никой от нас! Нямаме димки никакви нали?-след дългата реч завърши с този въпрос командира ни.
         -Нямаме- всеки един след друг каза.- преглеждайки тактическите си елечета и джобовете.
         -Двамата от Killer Elite направете импровизирани димки! След това ще ги взривим с последната ракета на RPG- то!

Двете момчета от отряда Killer Elite изтичаха една пряка на зад при един изоставен автомобил.
Много бързо му свалиха две от гумите от едната страна. Пробиха резервоара и събраха в разрязани шишета от близката кофа горивото с което после поляха гумите в които натъпкаха и допълнително
дрехи и други боклуци които събраха в близост.
До търколиха гумите до Звяра и единия застана подпрял гърба си до стената захванал едната гума.
Другото момче с искрите от магнезиевата си запалка пали гумата, а през това време се плъзва по
земята показвайки само малка част от тялото си единия войник от отряда на Black Ops и започва стрелба за да даде шанс на човека от KillerElite да метне горящата гума.
Война с гумата се завърта наединия си крак докато стената му дава упора и мята с цяла сила гумата и след
това се скрива пак.
Момчето от Black Ops бива издърпан от отрядните му другари които тичат на зад дърпайки пар акорда който е завързан за крака му.
Веднага след това се открива див огън от двамата противници.
Втората гума се пали на земята и се бута покрай зида на сградата и пада не далеч от първата. Става голяма черна пушилка от която след спиране на отсрещния огън се възползва войника с RPG-то и с един изстрел ги взривява.
           
            -Давайте, напред! Кифлата и Къртицата да проверят ония дали са мъртви и ако не, да ги довършат!- Тичайки дава заповедите които всеки гледа да изпълни.

С по един скок влизаме през горящата дупка в стената и виждаме разчленените тела на двамата убити бойци.
Хм не е време да ни става тъжно, най- малкото за врага си помислям.
Поглеждам момичето с нова позивна „Кифлата“измислена от нашия командир.
В очите и се четеше уплаха и ужас. Дали за първи път от началото на войната тя вижда трупове?
До сега все е убивала от далече и надали е виждала кръвта и разчленените тела.
Как червата са излезли от телата или стичащия се мозък от разбития череп.
Сграбчих я за раменете и я раздрусах крещейки й: Съвзе мисе, това е войната! Не се оставяй да те
грабне лудостта й! Приеми гледката като нормална и ме последвай към реалния живот. Не приемай видяното толкова навътре и не го затваряй в себе си! Ела, има за какво да се бориш, има защо да го
причиняваш на врага! Когато сме сами и на спокойствие ще ти дам отговора, но
сега ме следвай, следвай ме към борбата за живот!
         -С теб съм, давай!- каза ми го тя с ослепели от сълзи очи и ме последва не пускайки с
едната си ръка моята.

Минахме през сградата и излязохме от другата и страна през главните и врати,
озовахме се на булевард, а срещу нас бяха капитана и момчетата.
Усмихваха се и се радваха на нощната гледка. След булеварда имаше един
огромен парк, а след парка бяха нашите войници които тъкмо бяха
започнали боя. Нощта беше озарена от луната и ярките червено жълти
пламъци.Дърветата в градината която ни делеше от нашите другари се осветяваха от
отсрещната им страна от множество взривове и лютата битка.
И в най- мрачните времена- времена на война има моменти които очите ни улавят
красотата!-
         -Е, малко остана да продължаваме. Бегом марш!-Радостен с нова цигара в устата ни каза капитана
когато го обградихме в кръг.
Тичахме към новото бойно поле, от време на време
поглеждах на зад към момичето на което командира даде прякор Кифла, от
блещукащите светлини на битката които осветяваха лицето й ясно видях как тя води борба не
само с неприятеля, а и със себе си.
Реших че ще се бия и в нейната схватка и чеще я спася!

Час: 22:50

Подсказка: 3 част ще има повече битки и то в тунелите под града.
Но само ако има желаещи да се занимавам още с творбата ми. Пишете в
коментарите за да знам дали искате да я има и да продължавам да пиша. :P

Support

BoikovBoikovBoikovGamaso0Gamaso0Edinaca

Comments (5)

+ от мен,искаме още Cheeky
+ и от мен
Не си том кланси, ама ставаш ...
Кво дрънкаш? Като ти гледам писанията, направо бойкан е том кланси в сравнение с тебе
Е ти пъ си ален делон