Publicado em Bulgaria - Entretenimento e interações sociais - 07 Nov 2019 21:06 - 0
Генерал Георги Вазов – героят от Одрин
Георги Вазов е едно от деветте деца на семейство Минчо и Съба Вазови от гр. Сопот. Главна роля за изграждане на характера на Георги, както и на неговите братя и сестри, изиграват неговите майка и баба. Баща му – търговец, често пътува по работа, за да може да осигури средства за отглеждане на многолюдната си челяд. Семейство Вазови е голям и славен род. Много от членовете му изписват със златни букви имената си в нашата история.
Жаждата за просвета в семейството е особено силна. Още 6-7-годишен Георги Вазов тръгва на училище в град Сопот. Показва завиден успех в усвояването на учебния материал. Расте като умно и будно дете. От малък се проявява като добър четец и често му се е случва да чете вестници пред събралите се гости в дюкяна на баща му. Семейството е силно религиозно. Вазови ходят всяка неделя на църква. Когато бащата Минчо си е вкъщи в неделен ден, събира цялото домочадие, заедно със слугите, и чете евангелието, житието на Пресвета Богородица и др. Патриархалността в семейството е силно ценена и тя се предава по-късно и в домовете на децата на Минчо и Съба.
Като всяко дете, Георги расте смел, непокорен и буен. Природно интелигентен, жаждата за знания у бъдещия генерал не престава след завършването му на сопотското училище. Желанието му е да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово. През есента на 1874 г. се записва да учи в нея, като там се сближава с Иван Фичев, Димитър Гешов, Б. Балабанов, Михаил Савов – все бъдещи генерали и професори. Георги обаче не успява да завърши Габровската гимназия заради възникнал бунт и бива изгонен. По това време избухва Априлското въстание, в което Сопот не взема участие. Въстанието завършва с разгром на Клисура, но сопотчани стават свидетели на зверствата на башибозука.
След възникналата ситуация баща му го изпраща при негов чичо в гр. Олтеница, Румъния, за да завърши гимназия. Там Георги вижда свободата и колко се различава животът в Румъния от този в България. По онова време в гр. Олтеница има голяма колония от прокудени българи.
В началото на 1877 г. се заговаря за предстояща война между Турция и Русия. Не след дълго в града пристига казашки конен полк. Досегът на Георги до войниците става още по-близък, когато чичо му започва да доставя храни на русите. По-късно идва вест, че руските войски минават Дунав при Свищов и за младия Вазов стоенето в Олтеница е вече безпредметно. Той замисля да избяга от чичо си, тъй като доброволно няма да го пусне. В Свищов Георги случайно се среща с брат си Никола, който пристига от Габрово. От него Георги разбира за съдбата на семейството си и че баща му е убит от турците, а братята им Владимир и Борис, с баба им и майка им, са отведени като пленници в Пловдив.
След като остават сираци, двамата братя се залавят да си намерят работа. Георги е приет писар при техен роднина от Сопот – хаджи Гьока Павлов. Един ден от Букурещ пристига брат му Иван, вече бивш член на революционния комитет, поканен да заеме чиновническа длъжност при свищовския губернатор. Иван помага за назначаването на Георги като писар в губернаторството. Колега на Георги е Алеко Константинов, син на свищовския чорбаджия, в чийто дом се помещава свищовското губернаторство. Там двамата се учат на руски език.
Жаждата за самообразование и любовта към руската литература сближава Георги и Алеко и на културно ниво. Войната завършва и Георги се замисля за бъдещето си. Съдбата му се усмихва отново. Сред десетина младежи той е избран от губернатора да замине да учи в Одеското юнкерско училище. Георги е много щастлив, тъй като военното поприще го влече още от времето на пребиваване в гр. Олтеница. Алеко Константинов също заминава за Одеса, да учи в университет. Така двамата другари отново са заедно.
Георги Вазов е зачислен към втора рота на Петдесет и пети пехотен подолски полк, квартируващ в Одеса. Георги взима изпитите в юнкерското училище с лекота. Програмата също не представлява трудност за него, даже помага на своите съученици, българи. Курсът в училището трае две години от 1 септември 1878 г. до 1 септември 1880 г. Георги завършва успешно и е произведен в чин старши портупей-юнкер. При пристигането си в България, в гр. Варна, е приведен в чин подпоручик и е приравнен към втори випуск на Софийското военно училище.
От Варна той се отправя за София, където заема назначение младши офицер във втора рота на първа пеша дружина – дружината на княз Александър. Заради конфликт между Георги Вазов и руски капитан, Георги моли брат си Иван за съдействие да бъде прехвърлен в милицията в Пловдив – Източна Румелия. Молбата му е удовлетворена и прехвърлянето е извършено, като първоначално е назначен в учебната дружина в Пловдив, а след това за трети адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия – княз Алеко Богориди или както го наричат тогава – Алеко паша. На тази служба той придружава кназ Богориди до Цариград за представянето на княза пред султана.
През 1882 г., на 17-ти април, той сдава длъжността си на адютант при генерал-губернатора и на 2-ри ноември същата година е командирован в Петербург да продължи образованието си, като продължава да се числи в учебната дружина в Пловдив. Неговото желание е да стане военен инженер. Препоръчано му е преди да следва в Академията да постъпи като слушател в Николаевското военно-инженерно училище. Амбициран, Георги Вазов само за една година минава тригодишният курс на обучение в Николаевското инженерно училище. Полага изпит и го завършва успешно. През есента на 1883 г. постъпва в Академията, същевременно е произведен в чин поручик.
След полагане на изпитите за старши клас в Академията, избухва Румелийският преврат и събитията, последвали Сръбско-българската война. Георги Вазов незабавно се връща в България, готов да служи на Родината си. В Пловдив се събират тримата братя Вазови – Иван, Георги и Владимир (още гимназист) и се отправят към София, след това Сливница и Цариброд. Георги се записва като доброволец към щаба на майор Стоянов. Доброволно предприема задачата да разузнае разположението на противника. След изпълнената задача майор Стоянов му възлага общото ръководство на бойната линия със заповед да се продължи с настъплението. Георги Вазов дава личен пример за атака и след атаката сръбските окопи са превзети. На младия поручик Вазов се възлага укрепването на центъра на нашето разположение – масив на запад от Пирот между две долини. За заслугите си по време на войната е награден с орден „За храброст“.
След завършването на войната поручик Вазов е назначен за преподавател по фортификация във Военното училище. През 1886 г., като отявлен русофил, заедно с Радко Димитриев, Георги Вазов взима участие в преврата срещу Александър I Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия. Там завършва последния си курс в Инженерната академия и след дипломирането си, в качеството си на военен инженер, е изпратен в Асхабад – столицата на Задкаспийската област. По време на престоя и работата си там получава няколко отличия по служба – руски ордени, един от които златен. В края на 1892 г. му е възложено построяването и укрепването на Кушинската крепост в долината на р. Кушка. Крепостта се строи три години при високотемпературни условия. Поради възникнала епидемия сред работниците, той моли за помощ брат си Никола, който е лекар.
Пребиваването на Георги Вазов в Русия продължава 10 години. Така през 1897 г. той използва възможността да се върне в България. Подава рапорт за напускане от руската войска, а в България е назначен в чин подполковник на служба при Военното министерство. След завръщането си през 1899 г. той се задомява с Мария Цачева – интелигентна млада дама, наскоро завършила образованието си във Виена. От брака си с нея има четири деца.
През 1900 г. Вазов е назначен за командир на втора пионерна дружина и на 1-ви януари 1901 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. временно е назначен за началник на инженерните войски, а след година и половина е повишен в титулярен началник. Като награда за положения труд на 1 януари 1906 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно той е назначен като председател на комисията по въздухоплаване, като в края на 1906 г. е командирован в чужбина. Българската войска решително се готви за война. През 1908 г. ген. Георги Вазов е назначен за инспектор на инженерните войски, но не за дълго. През същата година е подведен под отговорност за набавянето на недоброкачествени взривове, бомби и т.н., освободен е от длъжност и премнава в запас.
След обрата в кариерата си ген. Георги Вазов основава първото автомобилно дружество и открива първата автомобилна линия у нас София-Самоков-Чамкория. Дружеството просъщесвува до обявяването на войната през 1912 г.
Вазов е мобилизиран в началото на Балканската война, като първоначално му е възложена длъжността началник на военните съобщения и етапите. По-късно е назначен за Лозенградски военен губернатор. Нашите войски стигат Чаталджа, а Одрин е обсаден. Назначава се комисия, която да обмисли начина за атакуване на Одрин. В тази комисия е включен и ген. Вазов. Планът е изготвен и по настояване на ген. Никола Иванов, който е председател на комисията и командващ II-ра армия, за изпълнител на атаката, като познавач на крепостната война, е избран именно ген. Вазов. На 17 януари 1913 г. е предписано да поеме командването на войските в източния сектор. Въпреки че Одринската крепост е модерна за времето си крепост, добре снабдена и добре въоръжена, смятана за непревземаема, на 13 март 1913 г. парламентьори на Шукри паша се явяват с молба за прекратяване на военните действия и предаване на крепостта.
България тържествува. Славата на българския войн излизат извън пределите на страната. Още същия ден, след падането на крепостта, ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона в Одрин. Два дена след това е назначен за генерал-губернатор на Тракия, със седалище Одрин. Като такъв той трябва да устрои посрещането на Негово Величество при влизането му в града и да даде възможност на чуждите военни аташета и на пратениците на чуждите войски да се запознаят с атаката на Одрин, да посрещне правителството и да даде ред в неговото губернаторство. На 5 август 1913 г. Георги Вазов е произведен в чин генерал-лейтенант. За действията си при Одрин получава големи военни отличия – орден „За храброст“ III степен, а по-късно „Св. Александър“ II степен с мечовете.
По време на Междусъюзническата война Вазов е министър на войната за кратко. През 1914 г. е приет за член на Славянското дружество, а от 1915 г. до 1919 г. е избран за общински съветник в гр. София. През 1919 г. генерал Вазов обнародва спомените си в книгата „В пустините на Средна Азия“. Автор е на десетки статии в областта на военното дело, част от които са „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“ и „Спомени от Балканската война“.
Поради влошено здраве, през 1920 г. генералът отива да се лекува в чужбина и остава извън България близо 3 години. На 13 август 1934 г., след дълго боледуване и последвала операция, почива в гр. София.
Георги Вазов е едно от деветте деца на семейство Минчо и Съба Вазови от гр. Сопот. Главна роля за изграждане на характера на Георги, както и на неговите братя и сестри, изиграват неговите майка и баба. Баща му – търговец, често пътува по работа, за да може да осигури средства за отглеждане на многолюдната си челяд. Семейство Вазови е голям и славен род. Много от членовете му изписват със златни букви имената си в нашата история.
Жаждата за просвета в семейството е особено силна. Още 6-7-годишен Георги Вазов тръгва на училище в град Сопот. Показва завиден успех в усвояването на учебния материал. Расте като умно и будно дете. От малък се проявява като добър четец и често му се е случва да чете вестници пред събралите се гости в дюкяна на баща му. Семейството е силно религиозно. Вазови ходят всяка неделя на църква. Когато бащата Минчо си е вкъщи в неделен ден, събира цялото домочадие, заедно със слугите, и чете евангелието, житието на Пресвета Богородица и др. Патриархалността в семейството е силно ценена и тя се предава по-късно и в домовете на децата на Минчо и Съба.
Като всяко дете, Георги расте смел, непокорен и буен. Природно интелигентен, жаждата за знания у бъдещия генерал не престава след завършването му на сопотското училище. Желанието му е да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово. През есента на 1874 г. се записва да учи в нея, като там се сближава с Иван Фичев, Димитър Гешов, Б. Балабанов, Михаил Савов – все бъдещи генерали и професори. Георги обаче не успява да завърши Габровската гимназия заради възникнал бунт и бива изгонен. По това време избухва Априлското въстание, в което Сопот не взема участие. Въстанието завършва с разгром на Клисура, но сопотчани стават свидетели на зверствата на башибозука.
След възникналата ситуация баща му го изпраща при негов чичо в гр. Олтеница, Румъния, за да завърши гимназия. Там Георги вижда свободата и колко се различава животът в Румъния от този в България. По онова време в гр. Олтеница има голяма колония от прокудени българи.
В началото на 1877 г. се заговаря за предстояща война между Турция и Русия. Не след дълго в града пристига казашки конен полк. Досегът на Георги до войниците става още по-близък, когато чичо му започва да доставя храни на русите. По-късно идва вест, че руските войски минават Дунав при Свищов и за младия Вазов стоенето в Олтеница е вече безпредметно. Той замисля да избяга от чичо си, тъй като доброволно няма да го пусне. В Свищов Георги случайно се среща с брат си Никола, който пристига от Габрово. От него Георги разбира за съдбата на семейството си и че баща му е убит от турците, а братята им Владимир и Борис, с баба им и майка им, са отведени като пленници в Пловдив.
След като остават сираци, двамата братя се залавят да си намерят работа. Георги е приет писар при техен роднина от Сопот – хаджи Гьока Павлов. Един ден от Букурещ пристига брат му Иван, вече бивш член на революционния комитет, поканен да заеме чиновническа длъжност при свищовския губернатор. Иван помага за назначаването на Георги като писар в губернаторството. Колега на Георги е Алеко Константинов, син на свищовския чорбаджия, в чийто дом се помещава свищовското губернаторство. Там двамата се учат на руски език.
Жаждата за самообразование и любовта към руската литература сближава Георги и Алеко и на културно ниво. Войната завършва и Георги се замисля за бъдещето си. Съдбата му се усмихва отново. Сред десетина младежи той е избран от губернатора да замине да учи в Одеското юнкерско училище. Георги е много щастлив, тъй като военното поприще го влече още от времето на пребиваване в гр. Олтеница. Алеко Константинов също заминава за Одеса, да учи в университет. Така двамата другари отново са заедно.
Георги Вазов е зачислен към втора рота на Петдесет и пети пехотен подолски полк, квартируващ в Одеса. Георги взима изпитите в юнкерското училище с лекота. Програмата също не представлява трудност за него, даже помага на своите съученици, българи. Курсът в училището трае две години от 1 септември 1878 г. до 1 септември 1880 г. Георги завършва успешно и е произведен в чин старши портупей-юнкер. При пристигането си в България, в гр. Варна, е приведен в чин подпоручик и е приравнен към втори випуск на Софийското военно училище.
От Варна той се отправя за София, където заема назначение младши офицер във втора рота на първа пеша дружина – дружината на княз Александър. Заради конфликт между Георги Вазов и руски капитан, Георги моли брат си Иван за съдействие да бъде прехвърлен в милицията в Пловдив – Източна Румелия. Молбата му е удовлетворена и прехвърлянето е извършено, като първоначално е назначен в учебната дружина в Пловдив, а след това за трети адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия – княз Алеко Богориди или както го наричат тогава – Алеко паша. На тази служба той придружава кназ Богориди до Цариград за представянето на княза пред султана.
През 1882 г., на 17-ти април, той сдава длъжността си на адютант при генерал-губернатора и на 2-ри ноември същата година е командирован в Петербург да продължи образованието си, като продължава да се числи в учебната дружина в Пловдив. Неговото желание е да стане военен инженер. Препоръчано му е преди да следва в Академията да постъпи като слушател в Николаевското военно-инженерно училище. Амбициран, Георги Вазов само за една година минава тригодишният курс на обучение в Николаевското инженерно училище. Полага изпит и го завършва успешно. През есента на 1883 г. постъпва в Академията, същевременно е произведен в чин поручик.
След полагане на изпитите за старши клас в Академията, избухва Румелийският преврат и събитията, последвали Сръбско-българската война. Георги Вазов незабавно се връща в България, готов да служи на Родината си. В Пловдив се събират тримата братя Вазови – Иван, Георги и Владимир (още гимназист) и се отправят към София, след това Сливница и Цариброд. Георги се записва като доброволец към щаба на майор Стоянов. Доброволно предприема задачата да разузнае разположението на противника. След изпълнената задача майор Стоянов му възлага общото ръководство на бойната линия със заповед да се продължи с настъплението. Георги Вазов дава личен пример за атака и след атаката сръбските окопи са превзети. На младия поручик Вазов се възлага укрепването на центъра на нашето разположение – масив на запад от Пирот между две долини. За заслугите си по време на войната е награден с орден „За храброст“.
След завършването на войната поручик Вазов е назначен за преподавател по фортификация във Военното училище. През 1886 г., като отявлен русофил, заедно с Радко Димитриев, Георги Вазов взима участие в преврата срещу Александър I Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия. Там завършва последния си курс в Инженерната академия и след дипломирането си, в качеството си на военен инженер, е изпратен в Асхабад – столицата на Задкаспийската област. По време на престоя и работата си там получава няколко отличия по служба – руски ордени, един от които златен. В края на 1892 г. му е възложено построяването и укрепването на Кушинската крепост в долината на р. Кушка. Крепостта се строи три години при високотемпературни условия. Поради възникнала епидемия сред работниците, той моли за помощ брат си Никола, който е лекар.
Пребиваването на Георги Вазов в Русия продължава 10 години. Така през 1897 г. той използва възможността да се върне в България. Подава рапорт за напускане от руската войска, а в България е назначен в чин подполковник на служба при Военното министерство. След завръщането си през 1899 г. той се задомява с Мария Цачева – интелигентна млада дама, наскоро завършила образованието си във Виена. От брака си с нея има четири деца.
През 1900 г. Вазов е назначен за командир на втора пионерна дружина и на 1-ви януари 1901 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. временно е назначен за началник на инженерните войски, а след година и половина е повишен в титулярен началник. Като награда за положения труд на 1 януари 1906 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно той е назначен като председател на комисията по въздухоплаване, като в края на 1906 г. е командирован в чужбина. Българската войска решително се готви за война. През 1908 г. ген. Георги Вазов е назначен за инспектор на инженерните войски, но не за дълго. През същата година е подведен под отговорност за набавянето на недоброкачествени взривове, бомби и т.н., освободен е от длъжност и премнава в запас.
След обрата в кариерата си ген. Георги Вазов основава първото автомобилно дружество и открива първата автомобилна линия у нас София-Самоков-Чамкория. Дружеството просъщесвува до обявяването на войната през 1912 г.
Вазов е мобилизиран в началото на Балканската война, като първоначално му е възложена длъжността началник на военните съобщения и етапите. По-късно е назначен за Лозенградски военен губернатор. Нашите войски стигат Чаталджа, а Одрин е обсаден. Назначава се комисия, която да обмисли начина за атакуване на Одрин. В тази комисия е включен и ген. Вазов. Планът е изготвен и по настояване на ген. Никола Иванов, който е председател на комисията и командващ II-ра армия, за изпълнител на атаката, като познавач на крепостната война, е избран именно ген. Вазов. На 17 януари 1913 г. е предписано да поеме командването на войските в източния сектор. Въпреки че Одринската крепост е модерна за времето си крепост, добре снабдена и добре въоръжена, смятана за непревземаема, на 13 март 1913 г. парламентьори на Шукри паша се явяват с молба за прекратяване на военните действия и предаване на крепостта.
България тържествува. Славата на българския войн излизат извън пределите на страната. Още същия ден, след падането на крепостта, ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона в Одрин. Два дена след това е назначен за генерал-губернатор на Тракия, със седалище Одрин. Като такъв той трябва да устрои посрещането на Негово Величество при влизането му в града и да даде възможност на чуждите военни аташета и на пратениците на чуждите войски да се запознаят с атаката на Одрин, да посрещне правителството и да даде ред в неговото губернаторство. На 5 август 1913 г. Георги Вазов е произведен в чин генерал-лейтенант. За действията си при Одрин получава големи военни отличия – орден „За храброст“ III степен, а по-късно „Св. Александър“ II степен с мечовете.
По време на Междусъюзническата война Вазов е министър на войната за кратко. През 1914 г. е приет за член на Славянското дружество, а от 1915 г. до 1919 г. е избран за общински съветник в гр. София. През 1919 г. генерал Вазов обнародва спомените си в книгата „В пустините на Средна Азия“. Автор е на десетки статии в областта на военното дело, част от които са „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“ и „Спомени от Балканската война“.
Поради влошено здраве, през 1920 г. генералът отива да се лекува в чужбина и остава извън България близо 3 години. На 13 август 1934 г., след дълго боледуване и последвала операция, почива в гр. София.
Patrocinador
Comentários (0)