Полк. Борис Дрангов – живот в името на България

Борис Дрангов е роден през 1872 г. в Скопие и на 19-годишна възраст постъпва във Военното училище в София. Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.

Младият офицер се уволнява по свое желание, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., но след неговия край се завръща в армията, печели конкурс за следване в Генералщабната академия в Санкт Петербург, която завършва през 1907 г.

След завръщането си в България Дрангов става преподавател в Школата за запасни подпоручици и по тактика във Военното училище. Той безспорно е любимец на подчинените си, но е непримирим към корупцията и недостатъците на военното образованието. По тези въпроси пише серия от статии във военния печат, както и собствен учебник. Съвременната военна наука в България го определя като първия теоретик на тактиката.

През Балканската война Дрангов лично участва в сраженията при Гечкенли и Чаталджа, за което е награден с Орден за храброст. Първата национална катастрофа обаче му се отразява тежко, както и на всички българи. През 1913 г. Б. Дрангов публично критикува началник-щаба на армията ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Тенев и заявява, че армията трябва първо да се очисти от некадърните генерали. Уязвените го дават на военен съд за клевета, но на две инстанции е оправдан, въпреки натиска „от горе”. Началниците му не забравят лесно обидата и го наказват с местене по далечни гарнизони и „заобикаляне” с повишенията в чин.

През 1915 г. Дрангов отново е на предните бойни линии, сражава се начело на 5 Македонски пехотен полк при Криволак. Той е съставен от необучени войници и не се предвижда да постигне успехи, но Дрангов разбива всички очаквания.

Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 г. Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие. Тя е създадена, тъй като се усеща остър недостиг на младши офицери, които дават най-много жертви през 1912-1913 и 1915-1916 г. Дрангов успява да създаде отлична организация, изхвърля от учебния материал всичко ненужно, оставяйки само практическите неща, необходими в бойна ситуация. Той обаче смята, че не по-малко важно е нравственото възпитание – „Щом веднъж разберете, че вие сте по-страшни от смъртта и че в самата смърт няма нищо страшно, вие ще познаете колко е жалък нашия враг и колко е сладко да се мре за България!”. Само четири месеца Дрангов е началник на Школата, но това е достатъчно тя да се олицетворява с личността му и да я наричат „Дранговата школа”.

Още след първия випуск на Школата, подполковник Дрангов е назначен за началник-щаб на І Софийска дивизия и 6 месеца се сражава в Добруджа и Румъния. За него войникът първо е човек. Запомнили са го с грижите за тях, как върви пеша с войниците си, а командирският си кон предоставя за превоз на ранените. Наглед строг, но всички усещат, че зад това се крие добро сърце. Отличен организатор, Дрангов е в непрекъсната словесна битка с началниците си – „Конете от патриотизъм не разбират, а от торбица, пълна със зобчица”. Явно успява да промени недостатъците на снабдяването, защото по-късно бившите му войници пишат: „Има Дрангов – има цял хляб; няма Дрангов – няма цял самун.”

През март 1917 г. той е назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, но на 26 май загива при Завоя на Черна, тъй като отказва да се прикрива от вражеския обстрел. Посмъртно е произведен в чин полковник.

Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Той е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.

В издадената си през 1916 г. книга „Помни войната”, Дрангов пише: „… забрави себе си; пристрасти се към идеал, вгледвай се в делата си; веднага сам ги поправяй; строго над себе си заповедвай… в работата влагай здрав смисъл и особно сърце…” и „Стреми се към високото! За себе мисли само негодника.” Той учи: „Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите: честен, самоотвержен, упорит!”.

Високият патриотизъм не замъглява погледа на Б. Дрангов. Той намира съвременния му българин за прекален егоист, затворен, мнителен, мрачен, зъл, немарлив, лекомислен, непостоянен, но и честен, трезвен, пестелив, работлив, не падащ лесно духом, човек който не уважава дребнавостта и надутостта, обича родината и семейството си, търпелив и великодушен.