Автор: Иван Сивов

Старинната крепост Одесос (Варна) е разположена в близост до морския бряг, в зоната на старото варненско пристанище. Районът е силно пресечена планинско-гориста местност в подножието на Франгелското плато. Построена е по времето на цар Птоломей преди новата ера в района на някогашната варненска гръцка махала. На по-късен етап е поддържана и реконструирана от венецианци и генуезци, които я разширяват, укрепват и модернизират пристанището. Така тя се превръща в трудно превземаема морска крепост в състава на Източната римска империя и наследничката й Византия със силен флот – галери и други бойни кораби в периода на развития феодализъм. Построена е върху склона на голямо възвишение от плато, обърнато на юг към морето, с много стръмни скали. Има правоъгълна форма със страни около (2000 на 3000 м). Известна е под името „Каленичи“, като историците я отъждествяват с „Ичкале“. Това е истинска старинна цитадела с античен, укрепен замък. Има 4 крепостни стени с високи 5-метрови кули, бойници по ъглите, с широки пътеки (пътища) за превозване на боеприпаси за защитниците. Голямата главна порта е известна в хрониките като „Буюк капаси (турцизъм). Откъм морето крепостната стена била надвесена над морския бряг, със зъбери, бойници и мазгали, с набити във водата подострени колове. От изток може да се види една от кулите, в двора на някогашната гръцка църква „Свети Атанас“.

В състава на Византия крепостта се управлява от комендант със силен, добре въоръжен ромейски отряд. Поради стратегическото й значение за империята, в крепостта е разположен постоянен гарнизон от западни наемници, (датчани, англичани и др.), които се славели като „най-храбрите“ и „опитни“ сред ромеите.

По време на управлението си, най-малкият от братята Асен и Петър цар Калоян (1197-1207 г.) си поставя стратегическа цел – възстановяване и укрепване на Втората българска държава под скиптъра на Търновския самодържец и неговото международно признание. Да се присъединят всички български земи към царство България.

В нашата история цар Калоян е известен като Йоаница, докато византийските историци го наричат Скило - Йоан - „кучето Иван“ заради безмилостното му отношение към ромеите.

И така, през пролетта на 1201 г. голяма добре въоръжена войска с мощна обсадна техника, построена в Търновград и превозена и сглобена в горите край Варна се подготвя за сериозен щурм. За заблуждаване на врага български отряд превзема крепостта Констанция (до днешния Симеоновград). С основната част на армията и куманската конница цар Калоян незабелязано се насочва към крепостта Варна (Одесос), единствената ромейска крепост в североизточното Черноморие, постоянна заплаха за столицата Търновград.

Избрано е и подходящо време – в навечерието на най-големия християнски празник Възкресение Христово, когато се предполагали, че бдителността на защитниците на крепостта ще е силно занижена, а изненадата ще е пълна.

Така наречените механици сглобяват и внимателно придвижват невиждана по размерите си и височина стенобойна  обсадна машина на широчината на крепостния ров, с добре защитени, скрити в машината и въоръжени за пробив в крепостта воини. След щателно разузнаване на обстановката, съсредоточаване разрушителната техника в направлението на главния удар призори срещу християнския празник – 24 март 1201 г., българите внезапно атакуват крепостта Варна. Изненадата е пълна, цари ужас. Бдителността и боеготовността на защитниците са сломени, започва кървава безпощадна битка. В яростни ръкопашни схватки, умело използвайки предимствата на обсадната техника, въпреки гръцкия огън и опитността на защитниците, българските бойни постепенно преодоляват съпротивата на отбраняващите се и нахлуват в крепостта. Голяма е ролята на куманската конница, проникнала в крепостта и ударила в гръб изплашените до смърт ромеи.

И така, победата е българска! След тридневен пристъп, на връх Великден - 26 март 1201 г. - крепостта Варна е овладяна, а над нея победоносно се развява знамето на българския владетел цар Калоян!

Във византийската хроника на Никита Хониат, авторът е принуден да признае блестящата победа на българския цар Калоян и безусловното поражение за ромеите: „…Без да се уплаши от светостта на деня, било Великден, без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, нахлу в града, превзе го, блъскаше в рова всички ромеи, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб…”

Според българския историк проф. Андреев всичко това е силно преувеличено. С тази блестяща победа българският цар Калоян завоюва завинаги черноморската ни столица Варна, перлата на българското северно Черноморие.