Две секретарки си говорят коя с кого, къде и какво правила по празниците. Едната разказва много ентусиазирано, а другата си мълчи. Тогава първата каза: - Абе, муцинка, ти нали и ти беше с твоя шеф на Пампорово? Нещо нямаше ли там? Айде похвали се деее... - Ми кво да се похваля - каза мълчаливата - той още първата вечер ме изведе на разходка с колата из гората... Щото нали - в хотела може и да ни усетят... И, кво да ти разправям - в колата, на задната седалка, знаеш как е... Набързо, на две-на три, за 5 минути,че и достойнството му малко... Нищо особено...Обаче тъкмо след това си запалих една цигара, и шефът изведнъж извади един пистолет и ми вика:- Марш навънка!. На мен ми призля - как навънка в тоя студ, пък и аз по едни прашки само... Ама той - не! Навънка - вика! Излязох аз, а тогава тоя съвсем ме шашна- Почвай, вика, да правиш снежен човек!- И аз кво да правя - направих един снежен човек... После, като се прибирахме към хотела, му викам: - А бе, шефе, всичко разбирам, ама защо трябваше да правя и снежен човек бе?! А той найш кво ми вика: -  Муцко,нема кво да се лъжем... Аз че не съм за тебе-не съм...Че в секса никак не ме бива-не ме бива....Обаче,тоя снежен човек цял живот ше го помниш...