Има една стара дзен притча за глупавия селянин, който бил поканен в къщата на господаря си. Господарят му го завел в кабинета си и му предложил супа, но селянинът тъкмо понечил да отпие, като забелязал в купата малка змия. Не искал да обиди господаря си, затова отпил, а след няколко дни се почувствал толкова зле, че се върнал в къщата.
Господарят му отново го завел в кабинета си и му приготвил някакво лекарство в малка купа, която му подал. Селянинът тъкмо понечил да отпие от лекарството, когато забелязал в купата друга змия. Този път силно възроптал, че тя е причината за болестта. Като се смеел с цяло гърло господарят му посочил тавана, където висял голям лък. "Това е само отражение на лъка - казал той. - Няма никаква змия."
Селянинът погледнал отново и вече бил сигурен, че в купата няма никаква змия, а само отражение.Напуснал къщата, без да вземе лекарството, и се възстановил още на другия ден.
 
Когато възприемем ограниченията относно нас самите и нашият свят, ние преглъщаме въображаема мисловна змия. А те винаги са реални....докато не разберем, че не са!
КАКВОТО ВЯРВАШ, ТОВА ПОЛУЧАВАШ !!!
Повечето от нас често неволно използват вярванията си срещу самите себе си .