Един ден беднякът Том видя в стар вестник обява, която гласеше: „Продава се луксозна къща на 3 етажа с басейн и градина. Цена: 1 долар."
„Глупости, - помисли си той – сигурно редакторите на вестника са изпуснали няколко нули. Или някой скучаещ богаташ си прави майтап с хората". Хвърли вестника и забрави за обявата.

Тръгна си към вкъщи и на широкия осветен булевард пред погледа му изникна нещо познато. А, същата обява! „Шантава работа... Явно не е грешка. Значи остава вариантът да е някой майтапчия. Но защо пък ще дава толкова пари за реклама, само за де се шегува с хората? Е, негова си работа... Но пък къщата наистина е страхотна. Утре ще мина оттам, само да я погледна. Така или иначе никога няма да живея в такава красива къща."

На другия ден Том се запъти към богаташкия квартал, в който се продаваше красивата къща. Когато пристигна на адреса, вида, че пред входната врата стоеше табела с надпис: Продава се. Цена: 1 долар.
Този път вече любопитството му беше сериозно провокирано. „Ще позвъня и ще попитам. Какво толкова. Най-много да ме изгонят."

Вратата отвори млада привлекателна жена и му се усмихна.
- Какво обичате?
- Ами, аз... такова... за обявата. Сигурно има някаква грешка...
- Не, няма грешка.
- Ама наистина ли цената е 1 долар?
- Точно така. Това е цената. Ако искате влезте да я огледате.
Том влезе неуверено, обиколи просторната дневна, надникна към градината и след малко извади една смачкана банкнота от джоба си. Жената отново се усмихна и му стисна ръката:
- Е, вече сте новият собственик на този дом. Утре ще уредим формалностите. Честито!

Бедният човечец още не можеше да повярва на късмета си.
- Госпожо, моля ви, кажете ми все пак... Защо продадохте тази разкошна къща за 1 долар. Наистина не разбирам...
- Съпругът ми почина и остави завещание, в което се казва, че трябва да продам къщата, а парите от продажбата да преведа на любовницата му. Не можех да не уважа последната му воля. И между другото, за половин година, вие сте единственият, който се отзова на обявата.

"Е, - помисли си въодушевено Том. - Добре, че дойдох и се престраших да позвъня на вратата. Явно чудесата се случват. Просто трябва да опиташ, когато видиш шанса. Колкото и невероятен да изглежда той..."