автор: народния творец

Настрадин Ходжа имал девет магарета. Един ден той ги засамарил, взел въжета и секира и отишъл в гората. Насякъл дърва, извързал дървата на снопчета и две по две преметнал снопчетата през самарите на магаретата. После пристегнал пояса си, оправил си чалмата, яхнал едно от магаретата, подвикнал му, сбутал го с крака и тръгнал да се връща.

Като излязъл от гората, Настрадин рекъл да преброи магаретата, да не би някое да се е изгубило. Той броил, броил, но магарето, което яздел, не броил и затова магаретата излизали все осем.

— Бре, дявол да го вземе! Ами сега? Изгубило се е едно магаре! — затюхкал се ходжата, слязъл от магарето и започнал да ги брои наново.

Броил, броил — магаретата девет!

Така няколко пъти ходжата слизал, качвал се и броил магаретата.

„Чудна работа! — мислел си той. — Яхна ли — едно магаре се губи. Сляза ли — връща се! Ще вървя пеша, та да си ги откарам всичките!“ — решил Настрадин и тръгнал редом с магаретата.

По пътя го срещнал Хитър Петър.

— Ходжа, защо ходиш пеш? — запитал той.

— Защо ли? Ще ти кажа. Магаретата са девет. Като яхна някое и като ги преброя — остават осем! Едно се губи!…

— Как може, ходжа? Ти не броиш едно магаре! — сетил се Хитър Петър. — Я качи се и ги преброй наново!…

— Слушай, Петре — отговорил Настрадин — качвах се, слизах, качвах се, слизах… Броих много пъти магаретата. Но щом искаш, заради тебе пак ще се кача! — И ходжата преметнал крак през едно магаре.

— Ха, брой сега! — накарал го Хитър Петър.

Настрадин преброил магаретата на глас, но магарето, което бил яхнал, пак не преброил.

— Ето, видя ли, осем са, едно се губи! — казал той на Петра.

— Като се преброиш и ти, ще станете точно девет магарета, ходжа! — присмял му се Хитър Петър и го оставил наново да брои и да се чуди…