Вървял човек и намерил щастие.
– Ти чие си? – попитал.
– Загубено съм – тъжно отвърнало щастието.
– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
– Защо така? – попитал човекът щастието.
– Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.