Фикция- Нещо измислено; недействителност, нереалност,илюзия, измислица!!!                                     

                                                                            …2… 

Час: 21:43

 Луната макар и не пълна осветява тъмните улички из междусградите през
които се опитваме да стигнем по- бързо до новата бойна линия.Тичахме аз, командира (звяра), трима от „Black Ops“ и двама от Killer Elite. Дали тиямрачни малки улици щяха да са ни преки пътища към другите отряди или към
смъртта? Не знам, но те ни бяха последна надежда макар и доста опасна. Във
всеки един миг можеха да ни прониже дъжд от куршуми през счупените прозорци,
разбитите стенни, дупките в стените, но ние тичахме мисията беше ясна! Събиране
с главната действаща група и отбраняване на ново превзетите територии от града
до момента на следващата мисия! Дъжда беше се усилил и влизаше в очите ни
докато бягахме, целите бяхме подгизнали, подгизнала беше и захапаната цигара на
командира, който още я държеше в устата си сякаш не бе изгаснала. Задава се
края на поредната малка уличка ДЖПС-са на лявата ми ръка показва че крайните
координати са на не по- малко от четири пресечки. Ще
успеем!        
-Спри!- командира ми го каза издърпвайки ме от ъгъла на
пряката.

Падам на земята и в този моментдесетина изстрела правят на сол
част от края на сградата покрай която щяхме да
завием и до която й стена бяхме се скрили. Момичето от отряда ми помага да се
изправя и да заема мястото си редицата. Застана ли сме всички прилепени до
стената в една линия, най- отпреде е командира ни следван от две момчета
с AR-M1, сладураната която одевеме спаси, а сега ме изправи- тя бе
сменила стария си АК-74 с намерен Винторез.
До нея застанах аз (въоръжен с българския AR-M1) и до мен момче с RPG и с
АКС 74 ( АК-74 с сгъваем на страни приклад), последен бемомче с
картечница ПК.       
 
          -Дайте ми огледало! – след тия думи на
капитанавсички автоматично погледнахме към единственото момиче при
нас.
         -Какво? Да не мислите че ще си нося огледалото повреме на
битката? Да не съм някаква кифла?- сърдито се троска колежката и се
цупи.
         -Е имаш ли?- Я пита едно от момчетата.
         -Имам- с лек засрамен глас го казва- Но да не миго счупите!- Подава розовото
огледалце на командира.Той си го връзва с парче паракорд от гривната си
за щика иго показва ниско до завоя на сградата за да види какво ни чака.
И след две секунди изстрел счупва огледалото и върха на щика.
         -НОЖА МИ!
        -ОГЛЕДАЛОТО МИ! В един глас изкрещяват капитана и сладураната,
и след това започва кавга по между им!
         -Може ли да кажа нещо- едно от момчетата сеопитва да ги укроти.
         -НЕ!- в един тон му се сопват.
         -Но там ни чака картечница!
         -Млъкни! Това е заповед. – с тези думи командираспира мрънкането на колежката и
продължава.
         -По- добре огледалото ти от колкото телефона на къртицата в десния му джоб на крачола!
        -Сега, тия са двама до колкото видях в сградата от среща и стрелят през прозорец на първия
етаж. На вярно са изоставени от своите в тила на врага и понеже нямат път за бягство са решили да се окопаят на
това място. Щом стрелят по нас са решили да се бият до смърт отколкото да се предадат.
Е ние няма да им дадем да си отидат с никой от нас! Нямаме димки никакви нали?-след дългата реч завърши с този въпрос командира ни.
         -Нямаме- всеки един след друг каза.- преглеждайки тактическите си елечета и джобовете.
         -Двамата от Killer Elite направете импровизирани димки! След това ще ги взривим с последната ракета на RPG- то!

Двете момчета от отряда Killer Elite изтичаха една пряка на зад при един изоставен автомобил.
Много бързо му свалиха две от гумите от едната страна. Пробиха резервоара и събраха в разрязани шишета от близката кофа горивото с което после поляха гумите в които натъпкаха и допълнително
дрехи и други боклуци които събраха в близост.
До търколиха гумите до Звяра и единия застана подпрял гърба си до стената захванал едната гума.
Другото момче с искрите от магнезиевата си запалка пали гумата, а през това време се плъзва по
земята показвайки само малка част от тялото си единия войник от отряда на Black Ops и започва стрелба за да даде шанс на човека от KillerElite да метне горящата гума.
Война с гумата се завърта наединия си крак докато стената му дава упора и мята с цяла сила гумата и след
това се скрива пак.
Момчето от Black Ops бива издърпан от отрядните му другари които тичат на зад дърпайки пар акорда който е завързан за крака му.
Веднага след това се открива див огън от двамата противници.
Втората гума се пали на земята и се бута покрай зида на сградата и пада не далеч от първата. Става голяма черна пушилка от която след спиране на отсрещния огън се възползва войника с RPG-то и с един изстрел ги взривява.
           
            -Давайте, напред! Кифлата и Къртицата да проверят ония дали са мъртви и ако не, да ги довършат!- Тичайки дава заповедите които всеки гледа да изпълни.

С по един скок влизаме през горящата дупка в стената и виждаме разчленените тела на двамата убити бойци.
Хм не е време да ни става тъжно, най- малкото за врага си помислям.
Поглеждам момичето с нова позивна „Кифлата“измислена от нашия командир.
В очите и се четеше уплаха и ужас. Дали за първи път от началото на войната тя вижда трупове?
До сега все е убивала от далече и надали е виждала кръвта и разчленените тела.
Как червата са излезли от телата или стичащия се мозък от разбития череп.
Сграбчих я за раменете и я раздрусах крещейки й: Съвзе мисе, това е войната! Не се оставяй да те
грабне лудостта й! Приеми гледката като нормална и ме последвай към реалния живот. Не приемай видяното толкова навътре и не го затваряй в себе си! Ела, има за какво да се бориш, има защо да го
причиняваш на врага! Когато сме сами и на спокойствие ще ти дам отговора, но
сега ме следвай, следвай ме към борбата за живот!
         -С теб съм, давай!- каза ми го тя с ослепели от сълзи очи и ме последва не пускайки с
едната си ръка моята.

Минахме през сградата и излязохме от другата и страна през главните и врати,
озовахме се на булевард, а срещу нас бяха капитана и момчетата.
Усмихваха се и се радваха на нощната гледка. След булеварда имаше един
огромен парк, а след парка бяха нашите войници които тъкмо бяха
започнали боя. Нощта беше озарена от луната и ярките червено жълти
пламъци.Дърветата в градината която ни делеше от нашите другари се осветяваха от
отсрещната им страна от множество взривове и лютата битка.
И в най- мрачните времена- времена на война има моменти които очите ни улавят
красотата!-
         -Е, малко остана да продължаваме. Бегом марш!-Радостен с нова цигара в устата ни каза капитана
когато го обградихме в кръг.
Тичахме към новото бойно поле, от време на време
поглеждах на зад към момичето на което командира даде прякор Кифла, от
блещукащите светлини на битката които осветяваха лицето й ясно видях как тя води борба не
само с неприятеля, а и със себе си.
Реших че ще се бия и в нейната схватка и чеще я спася!

Час: 22:50

Подсказка: 3 част ще има повече битки и то в тунелите под града.
Но само ако има желаещи да се занимавам още с творбата ми. Пишете в
коментарите за да знам дали искате да я има и да продължавам да пиша. :P