Подвигът на капитан Радков и спасяването на Балчик

Автор: Огнян Янков

Ние българите сме странен народ. Историята ни е наситена с многобройни примери на героизъм, но ние често забравяме това и продължаваме развитието на нашата национална амнезия. Със следващите редове ще се опитаме да излезем от това състояние, разказвайки историята на един забравен герой, който навярно е помнен само от жителите на Североизточна България. Става дума за капитан Георги Радков – човекът, който по време на Първата световна война спасява Балчик от пълно разрушение.

Още с влизането на България в Първата световна война през октомври 1916г., главните сили на Антантата решават да респектират новия си враг и координират своите действия, подлагайки на разрушителни бомбардировки българското беломорско и черноморско крайбрежие. Ударът, нанесен от англо-френския съюзнически флот върху беломорските ни пристанища е изненадващ и предизвиква гневна реакция сред обществото ни. А когато няколко дни по-късно руски кораби започват да бомбардират Варна, българите са потресени. Като отговор на тази агресия, за кратко дори храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“.

След като през 1916 г. България започва война с Румъния, руските бомбардировки по Черноморието ни зачестяват. С блестяща десантна операция на 5 септември 1916 г. българският флот овладява Балчик. Градът е важен за снабдяването на Трета българска армия, воюваща в Добруджа. Това кара руския флот да предприеме действия срещу селището. Така на 7 и 9 септември 1916 г., без да срещнат съпротива, руски кораби откриват огън по града, нанасяйки значителни щети. Разрушени са множество сгради, сред които най-голямата мелница в България. Българското командване решава да постави брегова артилерийска позиция край Балчик. Преместена е една батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.

Георги Радков е роден в Разград през 1889 г. в семейството на военен. Като артилерист взема участие в едни от най-важните битки през Балканската война – при Лозенград, Бунар Хисар, Одрин, Чаталджа. За около година служи в бреговата артилерия във Варна. През Първата световна война участва в разгрома на Сърбия като командир на гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк. През лятото на 1916 г. е назначен за командир на батареята, която през есента е преместена край Балчик.

Подобно на ген. Колев, кап. Радков изпитва естествените за всеки българин чувства на признателност към Русия и руския народ, за което свидетелства личният му дневник от годините във Военното училище:

„Русите проливаха толкова кръв за нас, сложиха костите си за да извоюват нашата свобода, и ето че сполучиха и изведнъж, като че ли всичко пропадна с Берлински договор, ако мога така да се изразя.“

На 12 декември 1916 г., след като вече България е освободила Добруджа, Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. Вместо да даде положителен отговор, Руската империя заповядва на своя флот поредна атака над българското крайбрежие. На 13 декември три руски бойни кораба се насочват към Балчик (към този момент България  е спечелила войната в Добружда, т.е. атаката е стратегически необоснована и има за цел сплашване на българското население). Превъзходството на руските сили е смазващо – само флагманският кораб „Память Меркурия“ е в състояние за минута да изстреля снаряди с общо тегло, надвишаващо 70 пъти това, с което бреговата артилерия може да му отвърне. Общата огнева мощ на трите руски кораба превъзхожда тази на българската артилерия 100 пъти…

Въпреки явното превъзходство на противника и липсата на опит, кап. Радков проявява самообладание и успява да мотивира своите артилеристи. Те откриват огън срещу руските кораби и така отвличат вниманието им от града. При невероятно трудни условия – руските снаряди избухват на метри от батареята, артилеристите проявяват нечувано мъжество и всеотдайност. Бреговите оръдия, според фабричните си специфики, са в състояние да произвеждат по един изстрел за минута, но нашите артилеристи успяват да произвеждат по един изстрел на всеки четиридесет секунди. На практика техните снаряди не би трябвало да нанасят поражения по дебелата броня на „Память Меркурия“, но българите успяват да направят няколко точни попадения. Предизвикват взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли. В защитата на Балчик участват също водосамолети и първата българска подводница UB-18.

Балчик търпи сериозни поражения. Има жертви и сред мирното население. На практика всеки изстрелян снаряд означава точно попадение, тъй като градът е амфитеатрално разположен и гъсто застроен. Ожесточеният отпор на българската брегова артилерия обаче го спасява от пълно разрушение.

След войната съдбата е немилостива към кап. Радков – героя от Балчик. Макар и за кратко да заема дипломатически длъжности, той е свързан с БЗНС и след преврата от 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит от новата власт. След атентата в черквата „Св. Неделя“ е арестуван отново.

През 30-те години обстановката в страната се нормализира и правителството оценява заложбите на офицера, който има богат опит и владее пет езика. Кап. Радков служи в строителни войски. Назначаван е за кмет и околийски управител в различни селища. Именно като околийски управител на Оряхово го заварва деветосептемврийският преврат. Въпреки връзките му със земеделското правителство, въпреки репресиите, на които го подлага правителството на А. Цанков и най-вече въпреки проявения героизъм в трите войни за национално обединение, „Народният“ съд го привлича като обвиняем и го осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 25 март 1945 г.

През 2007 г. офицерът е посмъртно амнистиран. Днес централният площад в Балчик, носи името „Капитан Георги Радков“. Подвигът на кап. Радков и на подчинените му, макар и да не е широко е известен, завинаги остава в паметта на признателните жители на Балчик.