автор: Иво Сиромахов

17 февруари 2010
Ъъъъ… по новините съобщили, че съм бил агент на Държавна сигурност. Добър ден! Открихте топлата вода. И какво като съм бил агент? Да не съм топил вас? Топил съм си моите си приятели, какво толкова.
Аз не се срамувам, че съм работил за държавата и мога гордо да заявя, че българското разузнаване е нанесло повече вреда на България, отколкото всички чуждестранни разузнавания.
18 февруари 2010
Болен съм и постоянно кашлям. Жена ми вика, че съм настинал, защото твърде дълго съм седял до отворения трансферен прозорец. Изиграхме тежка контрола с Депортиво (Лесичери). След изключително равностойна и оспорвана игра паднахме с 4:0. Малшанс! А до началото на първенството остават само 10 дни.
23 февруари 2010 Изиграхме тежък реванш с Депортиво (Лесичери). След изключително равностойна и оспорвана игра паднахме със 7:0. Е като не върви, не върви! А до началото на първенството остават само 5 дни.
В трудни дни като днешния се утешавам, като се потапям в света на книгите. Сега чета Библията. Много занимателно четиво. Кара ме да се замисля, което отдавна не ми се беше случвало. Замислих се например, че ако на Страшния съд се появят български адвокати, процесът ще се закучи.
27 февруари 2010
Агитката нещо пак вдигала плакати срещу мен. „Батков – вън от Левски!”. Добре де, аз ако съм вън, кой ще дойде вътре? Неблагодарници. Толкова мачове им купих, толкова съдии спазарих и пак са недоволни. А и Гонзо нещо е почнал да ми се отваря. Трябвали му пари за селекция. Ами и на мен ми трябват пари. То с пари всеки може. Ама да те видя без пари как ще се оправиш. Искал бил да ставаме шампиони. Ами и аз искам да стана най-добрия адвокат в света, ама няма как. Това е положението.
1 март 2010
Продължавам да чета Библията и продължавам да се замислям. Сега се чудя дали решенията на Страшния съд могат да бъдат обжалвани в Страшния Апелативен съд.
6 март 2010
Днес Гонзо ми каза, че според статистиката 98 процента от всички мъже, ако случайно попадне топка в краката им, я ритат. За съжаление моите футболисти са от останалите 2 процента. Ма то каквато е държавата, такъв е и футболът.
Убеден съм, че ако да речем играчите от националния отбор се сменят с министрите от правителството, няма да се промени нищо – нито във
футбола, нито в икономиката.
13 март 2010
Направих трансфера на сезона! За два стека цигари и чифт китайски джапанки купих трима изключително перспективни бразилци. Верно, не могат да играят, но пък гивзех на ебаси далаверата.
Чета мемоарите на Роман Абрамович. И той много е страдал като мен, горкият. Оказва се, че на младини е бил принуден нощно време да работи като губернатор на Чукотка, за да свърже двата края.
15 март 2010
Има дни, в които футболистите се чувстват много по-щастливи от собственика на клуба. Това са дните, в които се раздават заплати.
17 март 2010
От дългия си опит на футболен мениджър установих, че ако един футболист не иска да тича всяка сутрин, нищо не може да го спре. Не знам как е по другите първенства, но тук е така. Не можеш да вървиш срещу природата на играчите.
Напоследък зарязах художествената литература и започнах да чета приложна психология. Сега съм много увлечен от бестселъра на синдикалния психолог Младен Алгафаров “Аналният секс като метод за увеличаване на производителността на труда”. Не знам дали този метод ще помогне на отбора, но си заслужава даопитам.