Objavljeno u Bulgaria - Socijalne interakcije i zabava - 22 Oct 2018 11:07 - 1
Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври (9 до 11 октомври стар стил) 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград.
След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. В същото време Трета армия, чието присъствие в дълбочина в района на Ямбол изглежда остава неизвестно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната армия. По линията Муратчалъ-Кайпа, северно от Одрин, са разположени Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в района на Гечкинли-Селиолу – части на Четвърти корпус, Първи корпус и самостоятелните Конна дивизия и Измитска дивизия, а в участъка Ескиполос-Ериклер – части на Втори корпус и Трети корпус.
Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. В същото време няколкодневното забавяне на българските войски след превземането на Лозенград дава възможност на османското командване да организира разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургаз-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция, но с цената на тежки загуби.
_________________________________________________________________________________________________________________________________
The Lozengrad operation was the first major battle in Eastern Thrace during the Balkan War. It is held from October 22nd to October 24th (9th to 11th October) and the First Command (Lieutenant General Vasil Kutinchev) and Third Bulgarian Army (Commander Lieutenant General Radko Dimitriev) are attacking the forces of the Ottoman Eastern Army, concentrated around Lozengrad.
After Bulgaria declared war on the Ottoman Empire on 18 October 1912, it moved its First and Second Army (Commander Lieutenant General Nikola Ivanov) to Edirne. At the same time, the Third Army, whose presence in the Yambol area seems to remain unknown for the Ottoman Command, moves quickly to the south, crosses the border and on October 21 surprisingly comes into contact with the Ottoman troops north of Lozengrad.
On October 21, the Ottoman forces regrouped and occupied defensive positions some 15 km north of the Edirne-Lozengrad road. These include several East Army subdivisions. The 10th Infantry Division and the First Combined Division aAre located aAlong the line of Muratchilli-Kaipa, north of Edirne, in the area of Tchekci-Seliliolu - parts of the Fourth Corps, First Corps and the Independent Horse Division and the Izmit Division, and in the section Eskilopos-Erichler the Second Corps and the Third Corps.
The number of victims in the Ottoman Lozengrad operation is estimated at about 1,000 killed and 1,500 captured. On the Bulgarian side, only Third Army lost 532 murders, and 1420 were injured.
Besides the psychological effect of the first Bulgarian victory in East Thrace, the success of the Lozengrad operation also realizes the preliminary plans of the Bulgarian Command. The main Ottoman forces are repelled to the south and severed from the Edirne fortress, which can now be effectively besieged. At the same time, the several-day delay of the Bulgarian troops after the capture of Lozengrad allowed the Ottoman Command to organize its dispersed subdivisions into a new defensive line at Luleburgaz-Bunarhisar. It has also been overcome by the Bulgarian army in the Luleburg-Buhnarhisar operation, but at the cost of heavy losses.
След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. В същото време Трета армия, чието присъствие в дълбочина в района на Ямбол изглежда остава неизвестно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната армия. По линията Муратчалъ-Кайпа, северно от Одрин, са разположени Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в района на Гечкинли-Селиолу – части на Четвърти корпус, Първи корпус и самостоятелните Конна дивизия и Измитска дивизия, а в участъка Ескиполос-Ериклер – части на Втори корпус и Трети корпус.
Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. В същото време няколкодневното забавяне на българските войски след превземането на Лозенград дава възможност на османското командване да организира разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургаз-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция, но с цената на тежки загуби.
_________________________________________________________________________________________________________________________________
The Lozengrad operation was the first major battle in Eastern Thrace during the Balkan War. It is held from October 22nd to October 24th (9th to 11th October) and the First Command (Lieutenant General Vasil Kutinchev) and Third Bulgarian Army (Commander Lieutenant General Radko Dimitriev) are attacking the forces of the Ottoman Eastern Army, concentrated around Lozengrad.
After Bulgaria declared war on the Ottoman Empire on 18 October 1912, it moved its First and Second Army (Commander Lieutenant General Nikola Ivanov) to Edirne. At the same time, the Third Army, whose presence in the Yambol area seems to remain unknown for the Ottoman Command, moves quickly to the south, crosses the border and on October 21 surprisingly comes into contact with the Ottoman troops north of Lozengrad.
On October 21, the Ottoman forces regrouped and occupied defensive positions some 15 km north of the Edirne-Lozengrad road. These include several East Army subdivisions. The 10th Infantry Division and the First Combined Division aAre located aAlong the line of Muratchilli-Kaipa, north of Edirne, in the area of Tchekci-Seliliolu - parts of the Fourth Corps, First Corps and the Independent Horse Division and the Izmit Division, and in the section Eskilopos-Erichler the Second Corps and the Third Corps.
The number of victims in the Ottoman Lozengrad operation is estimated at about 1,000 killed and 1,500 captured. On the Bulgarian side, only Third Army lost 532 murders, and 1420 were injured.
Besides the psychological effect of the first Bulgarian victory in East Thrace, the success of the Lozengrad operation also realizes the preliminary plans of the Bulgarian Command. The main Ottoman forces are repelled to the south and severed from the Edirne fortress, which can now be effectively besieged. At the same time, the several-day delay of the Bulgarian troops after the capture of Lozengrad allowed the Ottoman Command to organize its dispersed subdivisions into a new defensive line at Luleburgaz-Bunarhisar. It has also been overcome by the Bulgarian army in the Luleburg-Buhnarhisar operation, but at the cost of heavy losses.
Podrži
Komentari (1)
