Objavljeno u Bulgaria - Socijalne interakcije i zabava - 21 Oct 2018 06:27 - 1
- 1912 г. – Балканската война: В Битка при Кърджали българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България.
Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава.
Причини за войната
Предпоставките за Първата балканска война, формулирани в Карнегиевата анкета, са:
- военно-политическото отслабване на Османската империя;потискането на християните в нейните европейски провинции;неуспехът на борбата на населението на Македония и Одринско за автономия;противоречията между големите европейски държави (т. нар. „Велики сили“), които не успяват да наложат реформи на режима в двете области;съюзът между балканските християнски държави в стремежа им за национално обединение и териториално уголемяване за сметка на Османската империя.
Берлинският договор от 1 юли 1878 г., с който е утвърдено възстановяването на българската държава и се дава независимост на Сърбия и Черна гора, оставя в османските предели значителна част от Балканския полуостров. Тези земи стават обект на противоборство между балканските държави. Договорът (чл. 23 и 62) задължава османското правителство („Високата порта“) да предостави самоуправление на европейските си вилаети и равноправие на поданиците си, независимо от религията, която изповядват. Изработеният през 1880 г. от европейска комисия проект за реформи в Македония и другите балкански владения на Османската империя остава неосъществен. Със суспендиране на конституцията от 1876 г. в империята се установява авторитарен режим на султан Абдул Хамид II, който допуска само ограничени отстъпки за нетурските народности в църковната организация и училищното дело.
След първите безуспешни опити (Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 г. и Четническата акция от 1895 г.) през 1899 г. в Македония и Одринско започва въоръжена борба за автономия, ръководена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Тази борба ескалира през 1902 – 1903 г. с Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание. Въстанията завършват с поражение на революционерите, но подтикват Великите сили да наложат на Високата порта реформи в управлението на македонските вилаети. Целта на т. нар. Мюрцщегска реформена програма е запазване на териториалната цялост на Османската империя, като се премахнат част от причините за недоволство на християните и се намали по този начин обществената нагласа за въоръжена борба. Програмата се проваля поради несъгласието на Австро-Унгария с идеята за автономия на Македония, издигната от Великобритания и Русия през юни 1908 г. Към това време съгласието между Великите сили, чийто продукт е Берлинският договор, е вече минало. До 1907 г. в Европа се образуват два враждуващи военно-политически блока: Тройният съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия) и Антантата (Русия, Великобритания и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз.
През юли 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Младотурците идват на власт с възстановяване на конституцията и обещание за всеобщо равноправие в империята. От втората половина на 1909 г. обаче новото правителство повежда политика на „отоманизация“ – заличаване на институциите и самосъзнанието на националните малцинства посредством административен, полицейски и икономически натиск и превръщане на всички жители на империята в османци. Реакция на това е възстановяването на ВМОРО (разпусната непосредствено след Младотурската революция) и четническото движение, а също и поредица от въстания на албанците, които започват през 1909 г. и стават все по-мащабни до навечерието на Балканската война.Кланетата в Щип (21 ноември 1911 г.) и в Кочани (1 август 1912 г.) са сочени като повод за Балканската война.
Дипломатическа подготовка
Опитите за създаване на съюз между България и Сърбия започват още преди стихването на Балканската криза, предизвикана от обявяването на българската независимост и от анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Преговорите се проточват три години (1909 – 1911 г.) заради разногласия между София и Белград относно поделянето на османските владения в Македония. Русия посредничи за българо-сръбското сближение, но отказва да даде на България гаранции срещу румънско нападение, тъй като не иска да насърчава нападателна война срещу Османската империя.Няколко обстоятелства ускоряват преговорите и избухването на войната:
Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на война на Османската империя
„На нож“, картина на Ярослав Вешин със сюжет от Балканската война
- Усилията на българската дипломация да издейства от Цариград спиране на гоненията срещу македонските българи (подновени след кратко затишие през Младотурската революция) се провалят.Вследствие и на това ВМОРО повежда борба срещу младотурския режим с терористични методи. Т. нар. „магарешки атентати“ предизвикват масови изстъпления срещу българите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). Те, на свой ред, водят до обществен натиск върху правителството в София да защити сънародниците си в Европейска Турция.През септември 1911 г. избухва Триполитанската война. Конфликтът отвлича вниманието и силите на Османската империя от Балканите за защита на провинциите ѝ в Либия. Сравнително скоро след Босненската криза още една Велика сила, този път Италия, нарушава безнаказано принципа за неприкосновеност на османските територии.През лятото на 1912 г. албански въстаници завземат Косово и Скопие. Османското правителство проявява склонност за отстъпки към исканията за албанска автономия. Опасението, че албанците ще посегнат на Косово и Македония, кара балканските съюзници да побързат с военните си приготовления.
В края на лятото на 1912 г. са направени последни опити за предотвратяване на въоръжения конфликт. На 25 септември, когато мобилизацията на войските на балканските страни вече е в ход, Австро-Унгария и Русия издават декларация, в която предупреждават, че няма да допуснат промяна на границите на Балканите, и обещават, че ще подновят усилията за реформи в Македония. На следващия ден черногорската армия напада Шкодренската крепост. На 30 септември България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор Цариград обявява война на съюзниците на 4 октомври. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 5 октомври, а Сърбия се включва два дни по-късно.
Военна подготовка
Съотношение на силите. Демографски и икономически потенциал
източник: Балканската война 1912 – 1913, Държавно военно издателство, Сф 1961, стр. 66, 70 – 74
Балканските съюзници са малки държави, зависими финансово от големите европейски страни (Франция, Германия, Австро-Унгария), с аграрна икономика (с изключение на Гърция, ориентирана изключително към външната търговия) и неразвита промишленост, неспособна да издържа дълготрайна война. Последното проличава по време на войната, когато българската и останалите съюзнически армии изпитват остър недостиг на облекло, снаряжение и боеприпаси.Османската империя страда от аналогични икономически и финансови слабости. Значителният ѝ превес в площ и население спрямо балканските държави е подронен от слабата администрация, националните противоречия, изостаналата икономика и недоразвитата транспортна мрежа.
Мобилизация и планове на Балканския съюз
Балканският съюз обявява мобилизация на войските си на 17 – 18 септември. Четирите държави вдигат на оръжие повече от 1,2 милиона души с над 2 000 оръдия. За числеността на „действащите“ армии, които участват активно в бойните действия, се сочат твърде различни цифри – от 632 000 до 750 000 войници и офицери. Въпреки че военните конвенции на България със Сърбия и Гърция съдържат някои конкретни договорености за съгласуване на действията, съюзниците не разполагат с общ план за бойните операции, а всяка страна действа по собствена преценка. По тази причина разпределението на силите не е оптимално и основната тежест на войната срещу Турция се пада на българската армия в Източна Тракия. Сърби и гърци съсредоточават своите войски за действие в Западния оперативен театър, който поради отдалечеността си от центъра на османската държава е второстепенен от военна гледна точка, но има първостепенно политическо значение, защото от развоя на военните действия в него зависи кой ще владее Македония.
Поражение на османците в Родопите и Западна Тракия
В първите седмици на войната българските съединения, дислоцирани в Централните и Източните Родопи – Хасковският отряд и левият фланг на Родопския отряд (1-ва бригада на 2-ра пехотна дивизия и 9-ти полк) – имат задачата да прикриват направленията през Чепеларе и Хасково за Пловдив срещу евентуална контраофанзива на османците, която би застрашила тила на настъпващите в Източна Тракия български армии. Затова до началото на ноември настъпателните действия на българите в Родопите са с ограничен обхват и целят завземане на по-добри позиции за отбрана.
На 8 октомври 1912 г. Хасковският отряд нанася поражение на турския Кърджалийски корпус и влиза в Кърджали. Турските войски под командването на Мехмед Явер паша се оттеглят в Мъстанли. Българите не го преследват, а след няколко дни по-голямата част от Хасковския отряд е прехвърлена към Одрин, за да вземе участие в обкръжаването на крепостта. За отбрана на средното течение на Арда са оставени малобройни прикриващи части (Кърджалийски отряд), които възпират контраатаките на Явер паша до началото на ноември.
Паметник на бойците от 21-ви Средногорски полк, които на 21 октомври 1912 г. спират турското контранастъпление към Пашмакли (Смолян) в битката при Аламидере (днес Полковник Серафимово)
До 8 октомври Родопският отряд завладява Дьовлен с цялата Тъмръшка област. Към 13 октомври отрядът овладява Пашмакли и околните села, а няколко дни по-късно прави неуспешен набег за прекъсване на железопътната линия при село Бук, между Драма и Ксанти. Отрядът се укрепява на достигнатите позиции и на 19 – 21 октомври отбива турското контранастъпление към Голям Палас и Смилян.
В началото на ноември – след овладяването на Солун от гърците и изтласкването на главните османски сили към Цариград – българското главно командване дава ход на операция за прочистване на Родопите от турски войски и завладяване на Беломорска Тракия. Кърджалийският отряд на генерал Никола Генев, подсилен с 3-та бригада от Македоно-одринското опълчение, предприема настъпление на 4 ноември и през следващите четири дни разбива турците при Мъстанли и на превала Балкан Тореси. На 8 ноември отрядът завзема Гюмюрджина и след кратка пауза продължава настъплението си към беломорското пристанище Дедеагач. Преследван от войските на генерал Генев, Явер паша се оттегля с главните си сили (над 9 000 войници и офицери с 8 оръдия) на югоизток с цел да достигне османската база на Галиполския полуостров. При Мерхамли, на десния бряг на Марица, на 14 ноември турският корпус е пресрещнат от отряда на полковник Александър Танев (Сборна конна бригада и една бригада от Македоно-одринското опълчение) и след кратко сражение е принуден да капитулира.
В резултат на победите при Балкан Тореси и Мерхамли българските войски завладяват Родопите и Западна Тракия. Така е подсигурен тилът на армиите при Чаталджа и Одрин и са осигурени снабдителни линии през пристанището Дедеагач и железницата през Димотика и Чорлу.
Последици
Жертви на войските
Човешките загуби на съюзническите войски за всяка страна по отделно са:
- България – близо 87 000 души, в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали;Сърбия – 39 000 убити, умрели и ранени;Гърция – близо 29 000 души (около 5 000 убити и над 23 000 ранени);Черна гора – близо 9 500 души (в т. ч. 2 800 убити).
Участ на мирното население
Първата балканска война нанася големи щети на жителите на районите, през които преминават войските. В Тракия и Родопите са опустошени редица села (турски, гръцки, българомохамедански и българохристиянски).От Лозенградски окръг бягат 50 000 турци. Десетки хиляди българи са принудени да търсят закрила в районите, завзети от техните сънародници. Мюсюлманското население в Македония е подложено на репресии от местните християни и от съюзническите войски, което води до многохилядни бежански вълни към големите градове (Скопие, Битоля и Солун) и към Мала Азия. Опустошенията, прекъсването на търговията и репресиите срещу мирното население, извършени и от двете воюващи страни, водят до масов глад през зимата и пролетта на 1913 г., който обхваща Одринско, части от Родопите и района на Гюмюрджина. Епидемии от холера и дизентерия отнемат живота на много жители на Източна Тракия и България през есента на 1912 г., а след Втората балканска война се разпространяват от бежанците по целия полуостров.
Победителите повеждат политика на национална и религиозна асимилация в новопридобитите територии. Под ръководството на Българската православна църква през януари-февруари 1913 г. са насилствено покръстени хиляди помаци от Родопите (включително и от старите предели на Царство България) и от поречията на Места и Струма. Албанците в Косово и Македония, които се противопоставят на сръбските и черногорските войски, са подложени на масови кланета. Във Вардарска Македония още от есента на 1912 г. сръбските окупационни власти подлагат на натиск местните българи да се обявят за сърби. Управлението, установено от ВМОРО в Охрид, Велес и други градове, е разтурено, много дейци на революционната организация са арестувани или убити. На гонения са подложени и екзархийските свещеници и българските учители, на чието място идват сръбски. Българските училища са закрити, а сръбски чети извършват насилствено разоръжаване на селските милиции, съпроводено с побои и убийства. Гърците в Югозападна Македония провеждат аналогична политика спрямо местните българи.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
October 21 is the 294th day of the year according to the Gregorian calendar (295th through leaping). 71 days remain by the end of the year.
1912 - The Balkan War: In the Battle of Kardzhali the Bulgarians defeated the Ottomans and joined Kurdzhali with the Eastern Rhodopes on a permanent basis to the Kingdom of Bulgaria.
The Balkan War, also called the First Balkan War, is a military conflict between the Ottoman Empire on the one hand and the allied Bulgaria, Serbia, Greece and Montenegro, on the other, continuing on September 26th 1912 to 17 May 1913
The victory of the Allies put an end to the five centuries of Ottoman domination on the Balkan Peninsula. The Empire loses all its possessions on the peninsula, except for a narrow strip of territory on the northern coast of the Sea of Marmara. The rest of Thrace together with Eastern Macedonia fall under Bulgarian rule. Serbia conquered Kosovo, Northwestern Macedonia and other areas, Greece - Epirus, a number of islands in the Aegean Sea and Southwestern Macedonia with Thessaloniki, and soon after the London Peace Treaty an independent Albanian state was established.
Causes of War
The prerequisites for the First Balkan War formulated in the Carnegie poll are:
the military-political weakening of the Ottoman Empire;
the suppression of Christians in its European provinces;
the failure of the Macedonian and Adrianople lation to fight for autonomy;
the contradictions between major European states (the so-called "Great Forces") that fail to impose regime reforms in both areas;
the union between the Balkan Christian states in their aspirations for national unification and territorial enlargement at the expense of the Ottoman Empire.
Borders according to the Berlin Congress
The Berlin Treaty of July 1, 1878, which established the restoration of the Bulgarian state and granted independence to Serbia and Montenegro, leaves a considerable part of the Balkan Peninsula in the Ottoman lands. These lands become the object of a struggle between the Balkan states. The treaty (Articles 23 and 62) obliges the Ottoman government ("the High Gate") to provide self-management of its European villas and equality to its subjects, regardless of the religion they profess. The reform project, made in 1880 by the European Commission, in Macedonia and the other Balkan possessions of the Ottoman Empire remains unfulfilled. With the 1876 constitution being suspended, the empire establishes an authoritarian regime of Sultan Abdul Hamid II, which allows only limited concessions for non-Ottoman nations in the church organization and school affairs.
After the first unsuccessful attempts (the Kresna-Razlog Rebellion of 1878-1879 and the Blacksmith Action of 1895) in 1899 in Macedonia and the Edirne began an armed struggle for autonomy, led by the Internal Macedonian-Odrin Revolutionary Organization (IMROO) and the Supreme Macedonian-Odrin Committee (CMS). This struggle escalated in 1902-1903 with the uprising of Gorno-Dujma and Ilinden-Preobrazhenie. The uprisings ended with the defeat of the revolutionaries, but urged the Great Powers to impose reforms in the governance of the Macedonian villagers on the High Gate. The aim of the so-called "Myrtschgussian Reform Program" is to preserve the territorial integrity of the Ottoman Empire by removing some of the reasons for dissatisfaction of Christians and thus reducing the public attitude towards armed struggle. The program failed because Austro-Hungary's disagreement with the idea of Macedonia's autonomy, erected by the United Kingdom and Russia in June 1908. At that time, the agreement between the Great Powers, the product of which is the Berlin Treaty, is already past. By 1907, two militant military-political blocs were formed in Europe: the Triple Alliance (Germany, Austro-Hungary, Italy) and the Entente (Russia, Great Britain and France). In the desire to attract new allies, the Entente encourages the unification of the Balkan states into a defensive alliance.
In July 1908, the Ottoman Revolution broke out in the Ottoman Empire. Young people come to power with a restoration of the constitution and a promise of universal equality in the empire. However, since the second half of 1909, the new government has led a policy of "Ottomanization" - eradicating the institutions and self-awareness of national minorities through administrative, police and economic pressure, and turning all Ottoman inhabitants into Ottomans. The reaction to this is the reconstruction of IMRO (disbanded immediately after the Youtube Revolution) and the Chetnik movement as well as a series of Albanian uprisings, which began in 1909 and are becoming ever larger in the wake of the Balkan War. November 1911) and Kochani (August 1, 1912) were cited as an occasion for the Balkan War.
Diplomatic training
The attempts to create a union between Bulgaria and Serbia begin even before the fall of the Balkan crisis triggered by the announcement of Bulgarian independence and the annexation of Bosnia and Herzegovina from Austria-Hungary. Negotiations took three years (1909-1911) because of differences between Sofia and Belgrade over the partition of the Ottoman domination in Macedonia. Russia mediates for the Bulgarian-Serbian rapprochement but refuses to give Bulgaria guarantees against a Romanian attack as it does not want to promote an offensive war against the Ottoman Empire. Several circumstances accelerate the negotiations and the outbreak of war:
Manifesto of King Ferdinand I to declare war on the Ottoman Empire
The efforts of the Bulgarian diplomacy to obtain a stoppage of the persecution of the Macedonian Bulgarians from Constantinople (resumed after a short lull in the Mladotour Revolution) failed.
As a result, IMROO is fighting against the Turkish regime with terrorist methods. So-called "inations" caused mive attacks against the Bulgarians in Stip (November 1911) and Kochani (July 1912). They, in turn, lead to public pressure on the government in Sofia to protect its compatriots in European Turkey.
In September 1911, the Tripolitan War broke out. The conflict distracts the attention and forces of the Ottoman Empire from the Balkans to protect its provinces in Libya. Relatively soon after the Bosnian crisis another Great Power, this time Italy, violates the principle of inviolability of the Ottoman territories with impunity.
In the summer of 1912, Albanian insurgents captured Kosovo and Skopje. The Ottoman government is reluctant to make concessions to requests for Albanian autonomy. The fear that the Albanians will crush Kosovo and Macedonia has led the Balkan allies to hurry with their military preparations.
On 29 February 1912, Bulgaria and Serbia concluded a military-political alliance, consolidated in the coming months with additional agreements between the headquarters of the two countries. Separately from the Serbs, the government of Ivan Evstratiev Geshov entered into negotiations with Greece, which led to an anti-Ottoman treaty on May 16th. Some days before the start of the fighting, Sofia and Athens are also negotiating a military convention with each other. Meanwhile, in August, a deal was reached between Bulgaria and Montenegro on co-operation in the emerging war.
At the end of the summer of 1912, recent attempts were made to prevent the armed conflict. On September 25, when the mobilization of troops in the Balkan countries is under way, Austro-Hungary and Russia are issuing a statement warning them that they will not allow the Balkans to change their borders and promise to renew Macedonia's reform efforts. The following day, the Montenegrin army attacked the Skodrene fortress. On September 30, Bulgaria sent a note on behalf of the Balkan allies, inviting the Ottoman government to provide within six months the autonomy of ethnic minorities in the empire. In response, Tsarigrad declared a war on the allies on October 4th. Bulgaria and Greece in turn proclaim war on the Ottomans on October 5, and Serbia is included two days later.
The Balkan allies are small states that are financially dependent on the big European countries (France, Germany, Austria-Hungary), the agrarian economy (except Greece, oriented exclusively to foreign trade) and the underdeveloped industry, unable to sustain a lasting war. The latter was apparent during the war when the Bulgarian and the rest of the Allied armies experienced a sharp shortage of clothing, equipment and ammunition. The Ottoman Empire suffered from similar economic and financial weaknesses. Its considerable prinance in size and lation over the Balkan countries is undermined by weak administration, national controversy, the underdeveloped economy and underdeveloped transport network.
Mobilization and plans of the Balkan Union
The Balkan Union announces the mobilization of its troops on September 17-18. The four countries raise more than 1.2 million people with more than 2,000 guns. The numbers of the "active" armies that are actively involved in combat operations show very different figures - from 632,000 to 750,000 soldiers and officers. Although the military conventions of Bulgaria with Serbia and Greece contain some specific arrangements for concerted action, the Allies do not have a common plan for combat operations, and each country acts at its own discretion. For this reason, the distribution of forces is not optimal and the main burden of the war against Turkey lies with the Bulgarian army in Eastern Thrace. Serbs and Greeks are concentrating their troops for action in the West Operational Theater, which, due to its remoteness from the center of the Ottoman state, is of secondary importance from a military point of view, but it is of primary political importance, because it depends on the development of the military action in which it will govern Macedonia.
Defeat of the Ottomans in the Rhodopes and Western Thrace
In the first weeks of the war, the Bulgarian forces, deployed in the Central and Eastern Rhodopes - the Haskovo detachment and the left flank of the Rhodopes (1st Brigade of the 2nd Infantry Division and the 9th Regiment), had the task of concealing the directions through Chepelare and Haskovo for Plovdiv against a possible counter-attack by the Ottomans, which would threaten the backbone of the Bulgarian army that arrived in Eastern Thrace. Therefore, until the beginning of November the offensive actions of the Bulgarians in the Rhodope Mountains are of limited scope and aim at gaining better defense positions.
On 8 October 1912, the Haskovo detachment defeated the Turkish Kurdjali Corps and entered Kardzhali. Turkish troops under the command of Mehmed Javer Pasha retreat to Mustangly. The Bulgarians did not pursue it, and in a few days most of the Haskovo detachment was transferred to Edirne to take part in the encirclement of the fortress. For defending the middle course of Arda, few concealed parts (Kardzhali detachment) have been left to discourage Yavur Pasha's counterattacks by the beginning of November.
A monument of the 21st Srednogorski regiment fighters, who on October 21, 1912, stopped the Turkish controversy against Pashmakli (Smolyan) at the battle of Alamidere (now Colonel Serafimovo)
Until 8 October, the Rhodopi detachment conquered Deevlen with the whole of the Thamrish district. As of October 13, the squad took over Pashmakli and the surrounding villages, and a few days later, a failed raid to break the railway line at the village of Buk, between Drama and Xanthi. The troops strengthened their positions and on 19-21 October they defeated the Turkish counter-attack on Golyam Palace and Smilyan.
In the beginning of November - after the occupation of Thessaloniki by the Greeks and the expulsion of the main Ottoman forces to Constantinople - the Bulgarian General Command launched an operation for the purification of the Rhodopes by the Turkish troops and the conquest of Aegean Thrace. The Kurdjali detachment of General Nikola Genev, reinforced by the 3rd Brigade from the Macedonian-Adrianople Corps, undertook an offensive on November 4, and during the next four days he broke the Turks at Mustanli and the Balkan Torres. On November 8, the squad took over Gümürdzina and, after a brief pause, continued its attack on the Dedeagach seaport. Struggling with General Genev's troops, Javer Pasha withdrew with his main forces (more than 9,000 soldiers and officers with 8 guns) to the southeast to reach the Ottoman base of the Gallipoli peninsula. At Merhmli, on the right bank of Maritsa, on November 14, the Turkish Corps was intercepted by Colonel Alexander Tanev's detachment (a brigade of brigades and a brigade from the Macedonian-Adrianople Corps) and after a short battle it was forced to surrender.
As a result of the victories at Balkan Torres and Merhamli, the Bulgarian troops conquered the Rhodopes and Western Thrace. Thus, the armies of Chataldja and Adrianople were secured and supply lines were provided through the Dedeagach port and the railway through Dimotica and Chorlu.
Consequences
Troop victims
The human losses of the Allied troops for each country are separately:
Bulgaria - nearly 87,000 people, including 14,000 killed in combat, 19,000 deaths, 50,000 injured and over 3,000 missing;
Serbia - 39,000 killed, dead and injured;
Greece - nearly 29,000 people (about 5,000 killed and over 23,000 injured);
Montenegro - nearly 9,500 people (including 2,800 people killed).
The loss of the Ottoman army does not reach reliable statistics. They are estimated to be around 100,000 or 340,000 (including 225,000 killed, dying and injured and 115,000 captured).
A part of the peaceful lation
The first Balkan war inflicted major damage on the inhabitants of the areas where troops crossed. Thousands of villages (Turkish, Greek, Bulgarian-Mohammedan and Bulgarian-Christian) have been ravaged in Thrace and the Rhodopes. 50,000 Turks are fleeing from the region of Lozengrad. Tens of thousands of Bulgarians are forced to seek protection in the areas occupied by their compatriots. The Muslim lation in Macedonia is subjected to repression by local Christians and Allied troops, resulting in thousands of refugee waves to large cities (Skopje, Bitola and Thessaloniki) and to Asia Minor. The devastations, the interruption of trade and the repression against the peaceful lation, committed by both the warring countries, lead to m hunger in the winter and spring of 1913, which spans the Edirne, parts of the Rhodopes and the region of Gumurydzhina. Cholera and dysentery epidemics take the lives of many inhabitants of Eastern Thrace and Bulgaria in the autumn of 1912, and after the Second Balkan War spread by refugees across the peninsula.
Winners pursue a policy of national and religious imilation in newly acquired territories. Under the leadership of the Bulgarian Orthodox Church, thousands of Pomaks from the Rhodope Mountains (including the old borders of the Kingdom of Bulgaria) and the Mesta and Struma valleys were forcibly baptized in January-February 1913. Albanians in Kosovo and Macedonia, who oppose Serb and Montenegrin troops, have been macred. In Vardar Macedonia, since the autumn of 1912, Serbian occupation authorities have put pressure on local Bulgarians to declare themselves Serbs. The government, established by the IMRO in Ohrid, Veles and other cities, has been dissolved, many members of the revolutionary organization have been arrested or killed. The exarchic priests and the Bulgarian teachers, who come in Serbian origin, are subjected to persecution. Bulgarian schools are closed, and Serb detachments carry out violent disarmament of rural militias, coupled with beatings and murders. The Greeks in Southwestern Macedonia conduct an analogous policy towards local Bulgarians.
Podrži
AVITOHOLKomentari (1)
о7