Автор: ИВО СИРОМАХОВ

Кирчо е на 37 години, неженен, неосъждан, живее с майка си в “Банишора” и работи като охрана на паркинг. Сега… “работи” е много силно казано, щото всъщност кисне по осем часа в една будка и решава кръстословици. За тая работа му плащат по осемстотин и двайсет лева на месец и Кирчо е крайно недоволен. В Европа хората зимат по две-три хиляди евра на месец, а ние тук се мъчим с тия ниски заплати.

Не че не му стигат парите, стигат му. Щото на практика няма почти никакви разходи. Майка му плаща сметките за ток, вода и парно, пазарува му и му готви. А той харчи заплатата си предимно за цигари, биричка и “Еврофутбол”. Кара 25-годишен голф, наследство от баща му, който е с газова уредба и не харчи почти нищо. Даже си спестява по 50-60 кинта на месец. Но пак е недоволен. Да бях станал катаджия, вика си Кирчо. Щях да изкарвам по три-четри бона на месец само от рушвети.

Понеже има много свободно време, Кирчо постоянно кисне във фейсбук и флиртува. Под “флирт” той разбира да лайкне няколко пъти снимките на някое красиво момиче и след това да й пише на лична zdr ko pr. Хубавите момичета обикновено не му отговарят, но Кирчо не се отчайва. Все някоя ще клъвне.

От няколко месеца Кирчо излиза с Мариела, с която се запозна във фейсбук. Мариела също има много свободно време, защото е продавачка в мола. Пък там през седмицата почти никой не влиза. Така че и тя кисне постоянно във фейсбук и ако някой мъж й напише zdr ko pr, веднага му праща емотикони. Щото не се знае кой е отсреща. Може пък да се окаже голямата любов в живота й.

Чатиха си час-два във фейса и Кирчо като истински джентълмен покани Мариела на кафенце. Тя много се зачуди дали да се съгласи,  за да не я помисли Кирчо за лесна, но така или иначе си нямаше гадже в момента, пък и беше много ядосана на тоя нейния, бившия, който я заряза заради една абсолютна курва и Мариела реши, че непременно трябва да си отмъсти. Така че си направи прическа, епилира се, сложи си ново бельо и отиде на кафенце с Кирчо.

Първата им среща не беше толкова романтична, колкото си я представяше Мариела. Кирчо се оказа доста мълчалив, отговаряше на въпросите й с “ъхъ”, “мда” и “така е”. А и кафето, в което я покани, си беше някаква опушена, мръсна дупка.

Обаче пък се оказа, че Кирчо е зодия Близнаци, което значи, че супермного си подхождат по хороскопа. А в крайна сметка това е най-важното. Всичко друго е вятър и мъгла.

Мариела така и не успя да получи от Кирчо информацията, която я интересуваше. На въпроса какво работи, Кирчо каза, че е бизнесмен. Ма то сега всички са бизнесмени вече. На въпроса какъв точно му е бизнесът, Кирчо отговори, че не може да говори на тая тема. Това заинтригува Мариела и тя реши, че явно е много важен таен човек, който се занимава с много важни тайни работи. Даже се възбуди от цялата тая тайнственост.

Докато си допиваха кафенцето, Мариела усети, че й се иска Кирчо да я покани в огромния си мезонет с изглед към Витоша и да я обладае романтично върху огромна кръгла спалня посипана с листенца от рози. По принцип тя не прави такива неща на първа среща, но сега беше толкова ядосана на бившия си, дето тръгна с оная абсолютна курва, че беше готова да престъпи принципите си.

И ги престъпи. Е, не в огромния мезонет с изглед към Витоша, а на задната седалка на 25-годишния голф. Кирчо й каза, че това му била втората кола. Иначе карал S-класа, но излизал в града с тая кола, за да не се набива на очи.

Сексът не беше нещо кой знае какво. Даже си беше направо зле. Мариела даде всичко от себе си във френските ласки, но когато стигнаха до съществената част, Кирчо се намести тромаво между епилираните й бедра, изпъшка два-три пъти и свърши. Ма в крайна сметка, сексът не е най-важен, каза си Мариела. В едно списание беше чела, че най-важното е да има духовна връзка между мъжа и жената. А Мариела усещаше, че такава връзка между тях определено има.

И така, Кирчо и Мариела станаха гаджета. Срещаха се всеки ден в кафето, после правеха секс на задната седалка на голфа и Кирчо я изпращаше до квартирата й. След месец тя го покани да се нанесе при нея и той изненадващо прие. Още на следващия ден си пренесе багажа.

Сега живеят заедно в нейната квартира и уж им е хубаво, но понякога Мариела не е сигурна дали наистина е така. Тя не може да приеме факта, че Кирчо се интересува само от футбол, и че постоянно седи на дивана с размъкнатия анцуг и пие бири.

Освен това й е леко неприятно, че Кирчо отказва да си делят сметките за квартирата й, и се налага тя да се справя съвсем сама, ама той й обясни, че това било заради тайния характер на професията му. Не можел да плаща сметки, защото така доходите му щели да излязат на светло и да го погнат данъчните, ДАНС, ЦРУ и КГБ.

Иначе Кирчо е добър човек. Струва й се, че той я разбира. И много я иска, когато по телевизията не дават футбол. Направо изгаря от страст по нея и веднага почва да я закача и да й сваля сутиена и прашките. Това я кара да се чувства желана. Макар че понякога се чуди дали той не я използва само за секс. То па един секс… Ама пак е по-добре от никакъв. С бившия й беше много по-хубав, ама той се оказа пълен боклук и тръгна с оная абсолютна курва.

Понякога, докато Кирчо гледа мач и се оригва от поредната бира, Мариела  излиза да пуши на панелното балконче, взира се в сивото безнадеждно софийско небе и си мечтае за романтика, за разходки в парка под есенната шума, за някой любовен филм, който да гледат в някой дъждовен ден заедно с Кирчо, сгушени на дивана… Или поне веднъж да се сети да й купи цветя.

Но нищо, де.Мариела е сигурна, че някой ден и това ще се случи.

Няма начин да не се случи.