Източник : Ангел Борисов

Гравитацията е нещо велико... Падне ти ябълката на главата и хоп-ако се казваш Исак, вземеш та измислиш закона за всемирното привличане.

Е, аз не съм Сър Нютон и не мога да измисля такива велики неща, но пък и на мен не ми падна ябълка на главата, а струг... на колата. И се замислих.

Замислих се за мого неща. За безопасността, за правилата, за това, какъв късмет са извадили хората, които транспортират струга, за това какъв късмет съм имал аз, че колата беше паркирана и аз не съм бил там. Как се случи всичко?

Аз съм Ангел Борисов, инженер в българска фирма занимаваща се с напредничави технологии основно в сферата на комуникациите и реално-временната обработка на данни. Днес (23.09.2008 г. б.авт.), както обикновено, отидох на работа със семейния автомобил.Както обикновено, паркирах зад сградата в която е офиса ми. Както обикновенно, работният ден започна... И ето ти обяд - случи се невероятното - колега се обажда и казва:"Ела на паркинга, че върху колата ти падна струг." СТРУГ?! Да беше тухла, разбирам, тръба, торба цимент... добре, върви ремонт в сградата, мога да го приема....Ама Струг C8? Естествено, веднага излязох... И видях мила картинка - двама възрастни мъже (около 70-те) с подръчни материали - трупчета, гредички и хидравлични колички се опитваха да изправят въпросния струг паднал върху колата ми. Имаше и мотокар... в случая напълно безполезен, нямаше как ефективно да подхване струга. Пострадали нямаше. Само при опита да задържи струга (а тои мно-о-о-ого тежи) при падане, единия работник си беше навехнал ръката. и тогава за пръв път се замислих... закъсмета на тези хора, че не са се оказали под струга при падането му.

Замислих се за безумието на човека, накарал тези двама възрастни господа, да преместят нещо толкова тежко, без никакво обезопасяване и с подръчни средства. Замислих се за всички неща в нашата държава, които се правят на принципа - "Действайте, пък ако не стане, после ще мислим...".

След това погледнах колата си - смачкан калник, счупена броня, усукан преден капак, изместен фар... Нищо...тенекии, оправя се. Добре, че няма пострадали. Разговорих се с хората по човешки, разбрах кои са и кой ги е пратил. Оказаха се работници на фирма "Макрохард Електроник" АД. Намерих връзка с управляващия фирмата - госпожа Боюклийска и естествено и се обадих веднага. Тя много добронамерено ми обясни, че не е в офиса (съседен на моя) и ще прати "неин човек да погледне". Дойде. Поледна... И почна да ми обяснява, как "в тая скапана държава, всички само гледат как да минат тънко и не спазват закона" и "защо колата била спряна там, като няма право". Огледах се - знак никъде нямаше. Когато попитах за знака, ми беше прочетена една лекция с назидателен тон, как "като има знаци по пътя, спазваш ли ги?. Е, заради такива келеши като тебе (мен, б.авт.) на по 25(е, на 31 години съм, мерси за комплимента), дето са си купили лъскави коли кой знае как,(верно, карам Е-класа на Мерцедес) без да знаят как се изкарват пари и карат с по 200 по магистралите и си хвърлят боклука през прозорците, е за това България е на тоя хал. Ти ония знаци не спазваш, а тука търсиш."

Е, пак се замислих. За това, че всъщност знам много добре, как съм изкарал всеки лев за колата си и колко безсъние и труд ми е коствало това. Замислих се, за това, че всъщност имам 13 години стаж като шофьор и нито веднъж не съм нарушил правилата за движение по пътищата, даже и като пешеходец. Замислих се, че не стига, че не си хвърлям боклука през прозореца, а с цената на 3 години собствен труд в извънработно време, със семейството ми живеем в една от най хубавите къщи в квартала ни , заобиколена от зеленина и цветя.И всичко това сме го постигнали аз и съпругата ми... Тогава ми хрумна, дали всъщност Родината ни не е на тоя хал не заради такива "келеши" като мене, а заради такива "свои хора", от които за съжаление зависят всички по-важни неща? Дали този господин или уважаемата госпожа, неговата шефка, могат да си дадат такава ясна сметка за всеки свой лев така, както си дадох аз? Не знам. Знам, че когато след арогантното поведение на господина, който си представи като: "Аз ли, бе? Кой съм аз? Аз съм Никой. Не те интересува кой съм.", се опитах отново да говоря с госпожа Боюклийска, тя ми затвори телефона. А човечеца, които си беше навехнал ръката, опитвайки се да спре струга да не падне, даже ми даде лечните си данни и мобилен номер, за да го открия, ако се наложи...

Велико нещо е Гравитацията... Движи Света... А през свободното си време, ей така за разнообразие, кара човек да се замисли...