Източник :  ИВО СИРОМАХОВ

Тя казва, че не е такава.
Пуши тънки цигари.
Издишва дима през хиалурона в устните си.
Ноктите ѝ са дълги като на хищна птица.
И боядисани в различни цветове.
Гърдите ѝ са големи.
И надничат от деколтето.
Краката ѝ  не са достатъчно дълги.
Но фотошопът ще ги оправи.
На всяка трета дума, тя казва “смисъл”.
И постоянно се оглежда.
Много държи да се усмихне
На всички познати в бара.
А те хич не са малко.
Казва, че вече всички жени били курви.
Лягали само с богати мъже.
И се интересували само от пари.
Но тя не била такава.
Търсела мъже широкоскроени.
И с чувство за хумор.
Смисъл – чувство за хумор.
Бившият ѝ бил пълен нещастник.
Като я зарязал, си взел джипа.
И мезонета.
Дето уж ѝ ги бил подарил.
Такива неблагодарници били мъжете.
Но тя не е за някакъв джип или мезонет.
Смисъл – джип или мезонет.
Защото не е такава.
Приятелките  ѝ само я използвали
Защото била много добричка.
Но вече  ѝ било писнало
И щяла да гледа само себе си.
Смисъл – само себе си.
Представям си я как се кикоти
на глупостите на някой дебел чичко.
И как веднага след като
си е изплакнала устата
от любовните му сокове,
си прави селфи на терасата
и пише във фейсбук
feeling blessed in Dubai.
Тя казва, че не е такава.
Оглежда ме от горе до долу.
Знае колко струва часовникът ми.
Колко струват обувките ми.
Колко струва колата ми.
Вече ме е пресметнала колко съм в кеш.
Смисъл – кеш.
Но тя не е такава.
И аз ѝ вярвам.