В древни времена слуга, наречен Андрокъл,избягал от господаря си в гората и дълго време се скитал там, докато не се уморил.
Точно тогава чул лъв близо до него да стене и ужасно да реве. 
Когато се опитал да стане, видял лъва, който започнал да се приближаваше към него.
 
Вместо да го атакува, той продължаваше да стене и да гледа Андрокъл, който видя, че на лъвът дясната лапа
била покрита с кръв и много подута. Андрокъл погледна по-отблизо и видя, че в
лапата се беше забил голям  трън, който беше причина за всички лъвски проблеми.
 
С голям кураж изтръгна трънът от лапата на лъва, който изрева от болка, когато трънът излезе, но скоро след това
изпита такова, че се потърка в Андрокъл. С това лъва показа, че наистина е
благодарен за стореното добро.
 
Един ден няколко войници пристигнали в гората и намерили Андрокъл. Те го хванаха и върнаха в града.
След това го осъдиха на смърт, защото бе избягал от господаря си.
 
В тези времена е било обичай престъпниците да се хвърлят на лъвовете. Неговата съдба също била, да бъде
хвърлен на арената с лъвове.
 
Императорът на Рим подал сигнал да пуснат лъвовете на арената. Но когато пуснали лъвовете, най-големият
лъв сред тях се приближи до Андрокъл, какво мислиш, че е направил? Вместо
да скочи върху него, той се приближил и го погали с лапата си.
 
Разбира се, това е бил лъвът,който Андрокъл е срещнал в гората. Императорът призовал Андрокъл да дойде
към него. Така Андрокъл разказал на императора всичко, което му се е
случило и как лъвът показвал благодарност за това, че го е освободил от тръна. 
 
След това императорът помилвал Андрокъл и заповядал на господаря му да го освободи, а лъвът бил отведен обратно в гората,
отново да се   наслаждава на свободата.
 
Приказката за Андрокъл и Лъвът се казва, че е написана от Езоп - великият гръцки разказвач. В
случая с Андрокъл урокът е, че „Благодарността е знак на благородна душа!“