Една вечер човек, който пътуваше на кон към морето, се спря край един хан. Той скочи от коня и като го върза за едно дърво, влезе вътре.
В полунощ, докато всички спяха, мина крадец и отведе коня му.
На сутринта човекът се събуди и видя, че коня му го няма. И се натъжи много за своя кон и за това, че се е намерил човек, който да го открадне.
В това време другите пътници, които бяха отседнали в хана, наизлязоха навън и като разбраха, какво е станало, започнаха да го обсъждат.
И един от тях каза: “Колко глупаво е било от твоя страна да оставиш коня си извън конюшнята!”
И друг: “Още по-глупаво – дори да не си му вързал краката!”
И трети: “Каква абсурдна идея – да пътуваш към морето на кон!”
И четвърти: “Само най-големите мързеливци използват коне!”
Тогава пътникът се хвана за главата и викна: “Леле, хора! Понеже моят кон беше откраднат, вие побързахте да ми кажете веднага всички мои пороци и грехове! Но чудна работа – дори една критична дума не изрекохте за онзи, който ми открадна коня!”