Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”

Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.

Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.

Езоп му казал: „За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”

По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?”

Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”

Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.

Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”

Тази история е невероятно прекрасна.

В нея е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново вие срещате самия себе си и отново и отново вие не разбирате това.