Един ден млада жена, отчаяна и обезверена от живота, споделила със своя баща тревогите си:
- Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?
Вместо отговор, бащата взел три съда с вода, като в единия сложил морков, в другия – яйце, а в третия изсипал малко кафе. После ги сложил на печката и оставил водата в трите съда да заври. След известно време извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
- Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
- Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на едно и също неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на пръв поглед, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните стават по-силни и твърди...
- А кафето? – попитала дъщерята.
- О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка.
Така е при хората. Има една особена категория хора, които не се променят от силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...
Всъщност, обикновено това са хората, които променят света.