автор: народния творец

Хитър Петър задянал на гръб товар дърва и отишъл в града да ги продава.  Дървата били тънки-дълги, затова, като вървял из улиците, Петър викал на хората:
— Хей, пазете се! Дайте път да мина!…
Един надут чорбаджия видял и чул Петра, но не искал да се отбие от пътя. Дървата закачили дрехата му и я скъсали.
Чорбаджията се ядосал, скарал се на Петра, хванал го за рамото, заблъскал го пред себе си и го отвел в съда.
Разгневеният чорбаджия показал на съдията скъсаната си дреха и се оплакал от Петра.
— Е, ти, байно, какво ще кажеш за твое оправдание? — обърнал се съдията към Петра.
Хитър Петър поглеждал ту чорбаджията, ту към съдията и мълчал.
Съдията повторил и потретил въпроса. Но Петър все мълчал. Тогава съдията попитал чорбаджията:
— Защо си довел този ням човек?
— Преструва се! — отговорил чорбаджията. — По улицата викаше, колкото му глас държи: „Пазете се! Дайте ми път!…“