Objavljeno u Bulgaria - Socijalne interakcije i zabava - 07 Oct 2018 17:40 - 0
Момиче на моторетка - Антон Ангелов
Часът е 11. Градът - Рим.Вали, но само малко.Пред нас, на две пресечки -площад „Венеция".В сърцето на града.На Вечния. Коли, коли, коли.На светофара.Потокът няма край.Застинали са на червена светлина.Пикапи, автобуси и камиони.Студен метал.Грамади разноцветни, тежки,притискат въздуха между стените.А най-отпред сред тяхе тя - момичето на моторетка.Светлосин Piaggio. Тъй мъничка и крехка.Като изрязана от гланцова хартия.Изправена и неподвижна.Палтото и е тъмносиньо.Сребриста каска - на главата.Косата и се стеле върху раменете,равна и права, съвършена.Черна.Като излязла от списание,останало от 60-те години. И странно как -дъждът и вятърът не я докосват.Тя е отвъд.Наблизо, но далече.Завинаги.Не се обръща, не, не се обръща. Ето - зелено.Колите тръгват. Край.Дори и аз, макар да съм вълшебник,не мога повече мига да спра. Коя бе тя?Лицето ще останезавинаги от другата страна.До другия живот.Но може би така добре е.Не мислиш ли? Аз мога да и сложалице по избор.Мадоната на Микеланджело,Джокондата -не знам защо не са мой тип.Но мога да и сложа даже и...твоето лице. А няма нужда, казваш?Стига -това все пак е моят свят! Podrži
