Objavljeno u Bulgaria - Socijalne interakcije i zabava - 05 Nov 2018 10:09 - 0
„Кремиковци“ е най-голямата металургична компания в България между 1963 и 2009 г. След прехода на България към пазарна икономика е приватизирана, но не след дълго банкрутира.
История
Развиването на стоманодобивна индустрия е част от стремежа на правителството да извърши промишлена революция в Народна република България, като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.
Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора Тодор Живков върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.
Строителството на комбината започва през 1960 година. В хода на изграждането първоначално планирания капацитет е увеличен, а сроковете за завършване са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на стопански „скок“ по модела на китайския Голям скок напред. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск.
През 1963 година влизат в експлоатация първите производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през 1982 година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от 1988 година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му.
От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“.
През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“ .
По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. – 80 милиона лева.
През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
В протокол към Договора за присъединяване на България към ЕС се съдържат изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия, обусловени от преходно споразумение за отпускане на държавна помощ, въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като ЕК извършва периодичен мониторинг и представя доклади за това.
Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби. След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.
Според мониторингов доклад от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния нивото на производителност в Кремиковци е 30 % от производителността на сравними европейски стоманодобивни заводи и това оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията.
Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност.
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите.
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена. Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не участват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
Kremikovtzi is the largest metallurgical company in Bulgaria between 1963 and 2009. After the transition of Bulgaria to a market economy it was privatized but not long ago bankrupt.
History
The development of the steel industry is part of the government's pursuit of an industrial revolution in the People's Republic of Bulgaria, overturning the agrarian direction of the economy. The main motive was the "improvement of the clroom among the lation of the capital". This argument prevailed over all warnings that the combination would pollute the air and waste the drinking water of Sofia.
The decision to create a Kremikovtzi Metallurgical Works on the basis of the Kremikovsko Iron Waste Field was taken at the April 1954 Plenum of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party. This is despite the objections of Bulgarian and Soviet specialists to the mixed composition of Kremikovska iron ore and the lack of adequate technology for its use, as well as the remoteness of hundreds of kilometers from the ports. The project was realized only with the active pressure of dictator Todor Zhivkov on the Soviet government, which provides the technology of the plant. As an argument for the start of the project, it is pointed out that ore and lead extracted from the ore will be enough to ensure the plant's profitability - something that turns out to be impossible.
The construction of the plant started in 1960. In the course of the construction, the capacity initially planned was increased and the completion deadlines were shortened in the spirit of Jivkov's policy of economic "jump", following the model of the Chinese Great Jump forward. After the end of the Communist regime, Zhivkov himself will admit that the establishment of the plant is a mistake and will attribute its increased capacity to Soviet pressure.
In 1963, the first production facilities were commissioned, the production of coke and cast iron began. In 1964, the production of a metallurgical agglomerate started, and by 1969, the electrostatic, converting steel, ferro-manganese, hot-rolled sheet metal, electrically welded pipes and cold-bent profiles, seamless pipes and concrete iron. In the 70s, looms and workshops for the production of cold-rolled sheet metal, for hot-dip galvanizing, for tin-plated sheet metal and for metal-coated sheet metal, are put into operation.
In 1979 the combination was renamed to Kremikovtsi Metallurgical Plant (KMM) and in 1982 - to CMS "Leonid Ilic Brezhnev". In 1987 he became Technological and metallurgical plant "L. I. Brezhnev ", and since 1988 he is again the Kremikovtzi Metallurgical Works. In 1989 he registered as State Company "Kremikovtzi" with headquarters in Sofia, Botunets district. By decision of the Council of Ministers in 1991 it was transformed into SAD and after 1995 its privatization began.
Since its inception, Kremikovtzi has been an unprofitable enterprise, which is at the expense of significant state budget subsidies. Its capacity considerably exceeds the country's consumption, its low-grade rolled steel has low added value and, at the same time, imports of expensive high-quality metals are necessary. Since 1970, political decisions have been made to rebuild the plant to improve its efficiency, but they have never been put into practice.
In 1999, 71% of the company's capital was purchased by the Bulgarian company "Daru Metals" for the symbolic price of 1 dollar (later the company was renamed to Finmtals Holding). In 2004, Finntalles was headed by Indians Sangita Mittal, Vicas Vishnu Jhumanis, Subash Chandra Maheshari, and Pramod Mittal. On April 20, 2005 it became known that the shareholders of Finmtals Holding had entered into a preliminary agreement with Global Steel Holdings Limited, according to which the company of Mittal intends to buy in full the capital of Finmtals Holding ".
In August 2005, Fimetals Holding was acquired by Global Steel Holdings Limited, part of Ispat Industries. In 2006, Mittal Steel and Global Steel Holdings Limited filed separate bids for the purchase of the state stake in Turkish steelmaker Izdemir.
Most of its production is exported to countries from the European Union, Turkey, some former Yugoslav republics, as well as in the United States and China. The company's profit for 2003 is BGN 120 million and for 2004 BGN 80 million.
In January 2005, Kremikovtzi purchased 70% of the Lemmin FPL Sheet Metal Processing Plant in the Serbian town of Leskovac (Leskovac), doubling its capacity to produce sheet metal with a polyester coating of up to 72,000 tons per year. At the end of March Kremikovtzi Lemmin successfully started its first trial after the privatization. In April 2005, Kremikovtzi purchased the Kosovo Lamicros galvanized sheet mill.
A protocol to the Treaty of Accession of Bulgaria to the EU contains requirements for the restructuring of the Bulgarian steel industry, conditioned by a transitional state aid agreement, although it is explicitly forbidden under EU law. Strict conditions are set for the granting of this aid, notably to achieve viability and to protect the environment. The restructuring period was set up by 2006 and extended until 2008, with the EC carrying out periodic monitoring and reporting on this.
Kremikovtzi is the largest industrial pollutant in the city of Sofia. Due to pollution above the company's statutory rate, fines have been repeatedly imposed. After stopping the plant, the main pollutant with dust and nitrogen oxides in the city remains the motor traffic and the heating plants.
According to the 2008 monitoring report on the restructuring of the steel industry in Bulgaria and Romania, the productivity level in Kremikovtzi is 30% of the output of comparable European steel factories and this has a negative effect on the company's business.
By mid 2008, the situation has deteriorated to such an extent that the entity is unable to service its debts and insolvency proceedings have been opened.
Since December 2008, work in most of the enterprise has been practically shut down, and major capacities are kept in safe mode. The government and the trustees of the plant are frankly looking for a new investor, operator or alternatives to finance and continue work, but without success. The plant does not pay wages, nor does it pay for daily gas consumption. This has led to additional debts, social tensions, and ongoing protests by metallurgists.
On 15 May 2009 the gas supply to the plant was interrupted. The coke-chemical power units for which continuous gas supply is required are stopped. Stopping the coke-chemical plant is irreversible - its work can not be resumed. According to the press and the formed public opinion, one of the biggest air pollutants in the Sofia field has been removed forever.
At the end of 2010, court-appointed insolvency trustees tried to sell its ets to cover at least some of the liabilities to creditors. After several non-bidding auctions, part of the ets were sold for 316 million leva to ELTRADE COMPANY EOOD, a newly-established venture ociated with leading Nadine Second Dealer. The main part of the financing of the deal comes from First Investment Bank.
История
Развиването на стоманодобивна индустрия е част от стремежа на правителството да извърши промишлена революция в Народна република България, като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.
Решението за създаване на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1956 година. Това става въпреки възраженията на български и съветски специалисти за смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на адекватна технология за използването ѝ, както и отдалечеността на стотици километри от пристанищата. Проектът е реализиран само с активния натиск на диктатора Тодор Живков върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.
Строителството на комбината започва през 1960 година. В хода на изграждането първоначално планирания капацитет е увеличен, а сроковете за завършване са съкратени в духа на провежданата по това време от Живков политика на стопански „скок“ по модела на китайския Голям скок напред. След края на комунистическия режим самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск.
През 1963 година влизат в експлоатация първите производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през 1982 година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от 1988 година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му.
От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“.
През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“ .
По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. – 80 милиона лева.
През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
В протокол към Договора за присъединяване на България към ЕС се съдържат изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия, обусловени от преходно споразумение за отпускане на държавна помощ, въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като ЕК извършва периодичен мониторинг и представя доклади за това.
Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби. След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.
Според мониторингов доклад от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния нивото на производителност в Кремиковци е 30 % от производителността на сравними европейски стоманодобивни заводи и това оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията.
Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност.
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите.
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена. Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не участват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.
______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
Kremikovtzi is the largest metallurgical company in Bulgaria between 1963 and 2009. After the transition of Bulgaria to a market economy it was privatized but not long ago bankrupt.
History
The development of the steel industry is part of the government's pursuit of an industrial revolution in the People's Republic of Bulgaria, overturning the agrarian direction of the economy. The main motive was the "improvement of the clroom among the lation of the capital". This argument prevailed over all warnings that the combination would pollute the air and waste the drinking water of Sofia.
The decision to create a Kremikovtzi Metallurgical Works on the basis of the Kremikovsko Iron Waste Field was taken at the April 1954 Plenum of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party. This is despite the objections of Bulgarian and Soviet specialists to the mixed composition of Kremikovska iron ore and the lack of adequate technology for its use, as well as the remoteness of hundreds of kilometers from the ports. The project was realized only with the active pressure of dictator Todor Zhivkov on the Soviet government, which provides the technology of the plant. As an argument for the start of the project, it is pointed out that ore and lead extracted from the ore will be enough to ensure the plant's profitability - something that turns out to be impossible.
The construction of the plant started in 1960. In the course of the construction, the capacity initially planned was increased and the completion deadlines were shortened in the spirit of Jivkov's policy of economic "jump", following the model of the Chinese Great Jump forward. After the end of the Communist regime, Zhivkov himself will admit that the establishment of the plant is a mistake and will attribute its increased capacity to Soviet pressure.
In 1963, the first production facilities were commissioned, the production of coke and cast iron began. In 1964, the production of a metallurgical agglomerate started, and by 1969, the electrostatic, converting steel, ferro-manganese, hot-rolled sheet metal, electrically welded pipes and cold-bent profiles, seamless pipes and concrete iron. In the 70s, looms and workshops for the production of cold-rolled sheet metal, for hot-dip galvanizing, for tin-plated sheet metal and for metal-coated sheet metal, are put into operation.
In 1979 the combination was renamed to Kremikovtsi Metallurgical Plant (KMM) and in 1982 - to CMS "Leonid Ilic Brezhnev". In 1987 he became Technological and metallurgical plant "L. I. Brezhnev ", and since 1988 he is again the Kremikovtzi Metallurgical Works. In 1989 he registered as State Company "Kremikovtzi" with headquarters in Sofia, Botunets district. By decision of the Council of Ministers in 1991 it was transformed into SAD and after 1995 its privatization began.
Since its inception, Kremikovtzi has been an unprofitable enterprise, which is at the expense of significant state budget subsidies. Its capacity considerably exceeds the country's consumption, its low-grade rolled steel has low added value and, at the same time, imports of expensive high-quality metals are necessary. Since 1970, political decisions have been made to rebuild the plant to improve its efficiency, but they have never been put into practice.
In 1999, 71% of the company's capital was purchased by the Bulgarian company "Daru Metals" for the symbolic price of 1 dollar (later the company was renamed to Finmtals Holding). In 2004, Finntalles was headed by Indians Sangita Mittal, Vicas Vishnu Jhumanis, Subash Chandra Maheshari, and Pramod Mittal. On April 20, 2005 it became known that the shareholders of Finmtals Holding had entered into a preliminary agreement with Global Steel Holdings Limited, according to which the company of Mittal intends to buy in full the capital of Finmtals Holding ".
In August 2005, Fimetals Holding was acquired by Global Steel Holdings Limited, part of Ispat Industries. In 2006, Mittal Steel and Global Steel Holdings Limited filed separate bids for the purchase of the state stake in Turkish steelmaker Izdemir.
Most of its production is exported to countries from the European Union, Turkey, some former Yugoslav republics, as well as in the United States and China. The company's profit for 2003 is BGN 120 million and for 2004 BGN 80 million.
In January 2005, Kremikovtzi purchased 70% of the Lemmin FPL Sheet Metal Processing Plant in the Serbian town of Leskovac (Leskovac), doubling its capacity to produce sheet metal with a polyester coating of up to 72,000 tons per year. At the end of March Kremikovtzi Lemmin successfully started its first trial after the privatization. In April 2005, Kremikovtzi purchased the Kosovo Lamicros galvanized sheet mill.
A protocol to the Treaty of Accession of Bulgaria to the EU contains requirements for the restructuring of the Bulgarian steel industry, conditioned by a transitional state aid agreement, although it is explicitly forbidden under EU law. Strict conditions are set for the granting of this aid, notably to achieve viability and to protect the environment. The restructuring period was set up by 2006 and extended until 2008, with the EC carrying out periodic monitoring and reporting on this.
Kremikovtzi is the largest industrial pollutant in the city of Sofia. Due to pollution above the company's statutory rate, fines have been repeatedly imposed. After stopping the plant, the main pollutant with dust and nitrogen oxides in the city remains the motor traffic and the heating plants.
According to the 2008 monitoring report on the restructuring of the steel industry in Bulgaria and Romania, the productivity level in Kremikovtzi is 30% of the output of comparable European steel factories and this has a negative effect on the company's business.
By mid 2008, the situation has deteriorated to such an extent that the entity is unable to service its debts and insolvency proceedings have been opened.
Since December 2008, work in most of the enterprise has been practically shut down, and major capacities are kept in safe mode. The government and the trustees of the plant are frankly looking for a new investor, operator or alternatives to finance and continue work, but without success. The plant does not pay wages, nor does it pay for daily gas consumption. This has led to additional debts, social tensions, and ongoing protests by metallurgists.
On 15 May 2009 the gas supply to the plant was interrupted. The coke-chemical power units for which continuous gas supply is required are stopped. Stopping the coke-chemical plant is irreversible - its work can not be resumed. According to the press and the formed public opinion, one of the biggest air pollutants in the Sofia field has been removed forever.
At the end of 2010, court-appointed insolvency trustees tried to sell its ets to cover at least some of the liabilities to creditors. After several non-bidding auctions, part of the ets were sold for 316 million leva to ELTRADE COMPANY EOOD, a newly-established venture ociated with leading Nadine Second Dealer. The main part of the financing of the deal comes from First Investment Bank.
Podrži
Komentari (0)